Entries in the '' Категория

Разкривайки Зоар

Без значение колко ни уморява усилието, когато четем книгата Зоар, и колко безвкусна  ни се струва тя, всички ние по време на четенето трябва да бъдем обединени в едно намерение, в едно желание.

В това се и състои нашата съвместна работа в поръчителството, срещу  вътрешните пречки на всекиго в  мислите за обединението.

При четенето ни се приспива, разконцентрираме се, губим смисъла на описанието, бродим в мъглата, самият текст не ни влече, не пробужда чувства – но именно в този текст е заложена онази светлина, която е длъжна да предизвика поправяне в нас, да ни доведе до обединение, т.е. към духовната форма.

Ние сме длъжни да се стремим към единство от наша страна и да очакваме действие от страна на светлината, така че тя да извърши точно онова, което трябва.

Ние желаем да се обединим, концентрираме се върху единното желание да сме заедно, когато всеки склонява глава. Аз осъществявам това усилие и желая светлината да извърши своето действие свише.

Това се нарича: „Исраел, Тора и Творецът са единни”. Чрез Тора ние се стараем да разкрием Твореца. Тора – това е светлината, възвръщаща към източника и обединяваща ни. А Творецът ще се разкрие в нашето единство.

Можем да си нарисуваме такава картинка: всяка дума на Зоар – не е дума, а е порция поправяне. Чувайки думата, аз не мисля за нея. Нека четецът да продължи с четенето. За мен всяка дума – това е нова капка светлина, обединяваща ни в едно цяло.

Обръщам се към всички приятели от всички краища на света: не ни достига точно това общо усилие.

От урока по книгата Зоар, 14.11.2010

[26483]

Топлата вълна на любовта

Въпрос: Много от новите хора казаха, че на втория ден са нямали нито сили, нито желание да дойдат на конгреса.

Но след като все пак са дошли, те усетили, как изведнъж ги обзема топла вълна на любов. Какво се е случило с тях?

Отговор: Това което те са усетили, е така нареченото „подслаждане”, независимо че не достигнахме до съвършеното състояние.

Работата е в това, че в крайна сметка всяка линия се състои на свой ред също от трите линии. И въпреки, че ние разкрихме само лявата линия, то тя се състои също от своите лява, дясна и средна линия. И точно това е станало с тези хора.

С други думи във втория ден на конгреса им се е разкрила дясната страна на лявата линия.

Въпрос: Много хора ми разказаха, че през третия ден от конгреса са почувствали нещо особено. И те сами не знаят точно какво, но това е изменило цялото им вътрешно усещане от конгреса…

Отговор: Правилно. Защото въпреки, че средната линия принадлежи към лявата линия, и въпреки че още не сме достигнали разкритие, тази линия все пак ни носи някакво осветяване свише. И затова те са почувствали това.

Вярно, не трябва да считаме, че се е случило нещо грандиозно, защото това все пак е много малка светлинка. Освен нашите основни групи, на конгреса присъстваха страшно много нови хора, затова беше малко сложно.

Но все пак, ние достигнахме много голяма и съществена промяна в нашия напредък. Това неминуемо означава стъпване на „стълбата на Яаков”, вярно, – само на нейната лява линия.

Защото ние достигнахме само до осъзнаване на злото, разбрахме, че не сме способни да достигнем духовното в сегашните си егоистични желания, че това върви срещу нашата природа, а ние все още не знаем как да я пречупим.

Но това все пак е някакво начало. И оттук нататък, ние вече ще можем да оперираме и с другите понятия.

От програмата „Седмична глава“, 12.11.2010

[26435]

Смени очилата и ще видиш…

Какво означава да достигнеш Безкрайността? Когато достигна Безкрайността, се превръщам в Малхут от света на Безкрайността – аз включвам в себе си всичко.

Нали „възлюби ближния, както самия себе си” означава, че всички тези, които аз виждам и усещам наоколо, стават неразделна съставяща на моята душа.

Моята душа получава обратно всички тези части, които са били разпръснати, отделени от нея и става цялостна, съвършена душа.

И всичко, което ми се струва съществуващо наоколо: неживите обекти (представи си, че ти поглъщаш всички звезди!) се отнасят към неживото ниво на твоето егоистично желание, всички растения – към неговото растително ниво, животните – към животинското ниво.

Това е като отпечатък на твоето егоистично желание, който ти показва, че всички тези неща, като че ли се намират наоколо.

Но само като започнеш да разкриваш орган за отдаване, свойството отдаване, те започват да ти се струват съществуващи вътре в теб. Те са твои части!

И ти ще почувстваш, че това е точно така! А докато на теб ти е трудно да разбереш това, наистина живееш вътре в своето его – само вътре в него!

Физиката утвърждава, че дори, когато гледаш отдалече някакъв обект, то с това вече внасяш в него някакъв дефект.

И затова го виждаш не такъв, какъвто е той в действителност, а някак усреднено между твоите свойства и това, което той представлява всъщност.

Наистина всичко, което виждаш, се възприема от теб в съответствие с твоите свойства. Всичко зависи от твоите органи на усещане, от това как ще разшифроваш „видяното”.

Но след дълги размишления, въпроси и изяснявания, ще почувстваш изведнъж, че практически реалността е друга. Ще я видиш под друг ъгъл и ще разбереш, че именно това е вярното виждане. Сякаш си сменяш очилата…

От 6-ия урок на конгреса, 10.11.2010

[26526]

 

Какво да правим, ако нищо не е разбираемо?

Въпрос: От частите на урока, по време на които изучаваме Зоар и ТЕС, ми е много трудно да разбера нещо.

Как е правилно да се подходи към материала, за да може все пак да се подобрява връзката между нас?

Отговор: Баал а-Сулам и Рабаш са написали статии, писма и други подобни произведения. А освен това, Баал  а-Сулам е написал коментар към книгата Зоар, „Учението за Десетте Сфирот” (ТЕС), „Въведение в науката кабала” и книгата „Бейт шаар а-каванот”. Всичко това са нашите първоизточници, от които „се храним”.

Аз направих разделяне между тях и ето защо книгите, изброени горе, използваме като средство за привличане на светлината (сгула). А другите произведения четем не само за привличане на светлината, но и за разбиране. В първия случай, разбирането играе допълнителна роля, а във втория случай – водеща.

В книгата Зоар почти няма какво да се засегне с разума. Понякога тя обяснява нещо, дава намек, но през повечето време това не ни е особено необходимо. В крайна сметка на нас ни е нужна методиката, която се нарича „Тора”, тъй като криещата се в нея светлина възвръща към източника.

И затова не е важно колко разбираш. Учи се не този, който е умен. От разума тук нищо не зависи. Някои записват всяка дума – това е хубаво, ако помага да се приобщиш към източника чувствено, с желание. Но ако всичко се ограничава с разума – не си струва.

Тук не е университет и от самото учене няма да узнаеш нищо, ако не придобиеш желание да отдаваш, връзка с другите, любов. Само това ще ти позволи да усетиш материала – тъй като човек се явява желание, съсъд за усещания.

Разумът сам по себе си е безсилен. Той е преди всичко средство, за да се направлява и усилва желанието.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 15.11.2010

[26597]

Език, неподвластен на времето

Въпрос: Какво е по-добре да се чете по време на урока: първоизточника на иврит, не разбирайки нищо или превода на текста?

Отговор: Това е голям въпрос. Всъщност, речникът на науката кабала е толкова малък, че с времето ученикът постепенно свиква с него.

Става въпрос за около двеста думи, които, ако запомниш, ще разбираш текста на иврит. Ние виждаме това по Московската група, която чете първоизточника в оригинал.

Не мисля, че в бъдеще хората, стремящи се към целта ще могат да учат кабала на друг език. Това е много трудно. Ние още не сме се задълбочили в изучаването на буквите на иврит, в тяхното начертаване и вътрешният им смисъл.

Знаенето на кабалистичния език много помага. Уверен съм, че ти вече знаеш половината от основните термини на иврит. Предполагам, че е невъзможно да минем без разбиране на първоизточника.

Да, това не е просто. Говорим за необичаен език, различен от латинския. Но какво да се прави, светлината идва от дясно на ляво, и затова на иврит посоката на писане е такава.

Освен това, самото писане се осъществява отдясно наляво и отгоре надолу – съобразно с разпространението на светлината хасадим и светлината хохма. От тези елементи се състоят всички букви. От формата, продиктувана при различните съчетания на висшите сили.

Правилата на езика и неговата граматика също имат духовна основа. Те се изграждат върху взаимовръзката между Бина и Малхут. В иврит няма нито едно правило, измислено от човека.

От времето на Адам, роден преди 5772 години , и досега, в този език нищо не се е променило – нито в писането, нито в речта. Ако срещнем човек, живял преди хиляди години , в Египет или Вавилон, ние лесно бихме се разбрали с него.

Тук всичко зависи от висшия корен, а той е неизменен. Законът за взаимоотношението между Бина и Малхут е вечен, затова не се променя и езика.

Всъщност, езиците се променят спрямо менталността и нравите. Преди хиляди години  предците ти са разговаряли на език, който ти едва ли би успял да разбереш днес. Написването на буквите също се е променяло с времето.

Но иврит – това не е човешки език, а проекция на висшите сили и техните съчетания. И дори и той да е неудобен за нас, съвременните хора, – изход няма. Кабалистите не могат да предават науката кабала по други начини.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел „, 15.11.2010

[26594]

Трепет за отдаване

Книгата Зоар. Предисловие. Статия „Нощта на невестата”: „Благодарение на отсъствието на светлината, тоест нощта, която включва в себе си всички съдилища (диним) и страдания, противоположни на свойствата на деня, Хесед, съществува трепет пред Твореца. И ако не е трепетът, не би се разкрило свойството на деня и утрото”.

Нашето първо поправяне – това е трепетът. Аз се страхувам да получа светлина директно в своето желание. Аз се пазя, треперейки, боейки се от това, че няма да съумея да се удържа и „ще отворя вратите” за наслажденията, които се проявяват в светлината.

Подобно на гост, който се отказва от угощение, аз се заключвам с всички ключалки от страх пред възможността да получа тези наслаждения не заради отдаване.

Първият етап на поправянето на моето желание е да го удържа от прякото получаване на светлината. Това се и нарича „възвръщане от трепета”.

Такова е първото свойство, което трябва да намеря – страх за това, всички мои действия да бъдат само заради отдаване.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26681]

Не просто да искам

Въпрос: Какво означава „да искам поправяне от светлината”? Какво означава „да се обръщам към светлината”?

Отговор: Необходимо е да разберем, че самото поправяне не зависи от нас. Ние се явяваме желание за наслаждение и ако можем нещо да направим, то е само едно – да повикаме действие свише.

Цялата наша работа – това е издигането на МАН, молба за поправяне, а самата работа извършва Творецът. Затова нашият път се нарича „работа на Твореца”.

Цялото старание в групата и в учението ние прилагаме, за да се убедим един друг в необходимостта от единен стремеж, за което е казано: „Исраел, Тора и Творецът са едно”.

Необходимо е да не забравяме нито за секунда, че сме длъжни да молим за поправяния. Всичко се дава чрез молитвата, молби и разкриване на потребностите. Аз не  искам нещо абстрактно, а искам да поправя келим, искам да бъда подобен на Теб, искам да стана голям.

Детето, гледайки по-възрастните, инстинктивно иска да порасне. Ето, и аз искам това, но не само искам, а изисквам. Тъй като силата на развитието идва от Твореца. Ако не се обърнем с молба към Него, ние няма да израснем.

Проблемът е в това, че ние считаме себе си за действащи лица.Струва ни се, че сме способни сами да действаме. А в действителност, от нас не зависи нищо, освен разкриване на желанието.

Как да го разкрия? По пътя на обединението с другите! Те също нямат сили – затова пък имат желание, а повече не ми е  и необходимо.

От другарите получавам желание, много по-голямо, отколкото е било у мен първоначално. Проникнат от това желание, аз се стремя да се обединя с тях и не търпя неуспех. Ето сега  вече аз мога да се обърна към Твореца.

В общите действия на Конгреса ние открихме, че сме неспособни да се обединим. Така ясно не бяхме виждали това никога. Отпред се очерта стена, в която се разбиват нашите усилия.

Сега е необходимо само да се обърнем към силата на светлината, за да разбие тя тази стена. И ние наистина можем да я призовем.

По време на учене, особено когато четем книгата Зоар, ние трябва да изискваме поправяне. Открито сега, в този миг ти можеш да помолиш и да получиш отговор.

Твоето его ти пречи, ти си застинал като камък: „Кого още съм длъжен да моля? Не се вижда никакъв Творец.” Вярно – помоли Го така да се разкрие, че да ти стане ясно как и кого молиш.

Ние сме егоисти и няма да можем сами да пробием  махсом  . Когато егоизмът се изправи като стена, ние молим Твореца за сили, за да се издигнем над него.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26672]

Управление в общото и в частното

Въпрос: Какво означава общо и частно управление?

Отговор: Намираме се в реалността на желанието за наслаждение, реалността на силата на получаване. А освен това в тази реалност действа и силата на отдаването, силата на светлината.

Каква е формулата на тяхното взаимодействие? Да допуснем, че едната сила е – X, другата – Y, а коефициентът на тяхното съединение е – К.

Всъщност формулата е такава: двете променливи – това е желанието да се наслаждаваш и да насладиш, а помежду им е екранът – К.

В началото на нашата реалност на желанието да се получава наслаждение (0) противостои желанието за отдаване (1). В крайна сметка за 125-те действия двете желанията се оказват равнозначни едно на друго (1 – 1).

По този начин формулата е лесна: от взаимната противоположност те трябва да се доведат до подобие на свойствата. Желанието за получаване трябва да придобие свойство за отдаване.

Формулата е известна, резултатът – също. Става въпрос за двете сили, действащи в реалността и контактуващи помежду си, така че всеки момент тяхното взаимодействие по оптимален начин да води към финалът.

Природа във всичко действа по този начин: минимално вложение при максимално отдаване. Този механизъм въздейства на нас и усещайки резултатите от неговото въздействие ние наричаме това „управление”.

Управлението може да бъде частно или общо.

Частното управление се отнася до всяка клетка в организма и определя как дадената част трябва да напредва, приемайки всеки път своя самостоятелна форма, съобразно с напредването на общата система.

За пример може да послужи поетапното оформяне на органите на зародиша. Неговото тяло расте съгласно общото управление, което определя редът на развитие на отделните части.

А след това от общото управление се отделят самостоятелни нишки, свързани със всяка една част и съобразяващи се с нейното място и роля в процеса на общия ръст.

Още повече, че общата програма за развитие обуславя самостоятелните програми, които управляват нас.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 15.11.2010

[26605]

Първото наказание на Египет

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво по-голямо зло трябва да разкрием, за да ни освети светлината?

Отговор: Трябва да разкрием, че нашата вродена природа е Фараонът (егото), който не ни позволява да се издигнем над себе си. Трябва да го намразим, но все още го обичаме – продължаваме да се наслаждаваме да живеем в него. Когато, подобно на сегашните ни затруднения, започнем да получаваме удари, ние се разочароваме в своята природа и разбираме, че не можем да достигнем до духовното.

Така за първи път разкриваме своята природа като зло начало, като наш съперник, който е противоположен на Твореца, духовното. Това се счита за първото наказание на нашия Египет.

А що се касае до останалите девет наказания, не мисля, че ще се нуждаем от още девет подобни конгреса. Ще можем да преминем през тях в нашата взаимна връзка през ежедневието, по време на уроците ни. Ще преминем през тях бързо, защото ключът към всяка духовна степен е неговата първа степен.

По-късно това ще станe практика докато определен етап бъде завършен. Например, сега ще осъзнаем нашето собствено зло – ние започнахме този процес. Следващият път ще бъде бягството от Фараона, изходът от Египет – това се нарича духовно раждане.

От програмата „Неделна глава”, 12.11.2010

[26429]

„И ще стане през нощта: ще има светлина”

Книга „Зоар”. Предисловие. Статията „Нощта на невестата”: „Във времето на великия зивуг в края на поправянето, светлината на луната ще се уподоби на светлината на слънцето, както е казано: „И ще стане през нощта: ще има светлина”.

Излиза, че стъпалата ѝ се удвояват, защото и в продължение на 6000 години, тя е била в свойството на луната, както е казано: „И била вечер, и било утро””.

В крайна сметка, всички наши падения, всички тъмни нощи, се присъединяват към светлината на деня, към разкриването на светлината. Денят и нощта стават едно цяло. Всъщност става въпрос не просто за „удвояване” и дори не за увеличаване 620 пъти, както е казано.

В началото, Творецът е дал малка искра и нищо повече. После, работейки над своите желания, аз се обръщам към Твореца, към светлината, и искам поправяне. Благодарение на това поправяне, аз се уподобявам на светлината по свойства и тя се облича в мен.

В моето желание, усещам светлината като безкрайна, безмерна. Защо?

Работата е там, че когато желанието за наслаждение започне да расте в нас, то се проявява и формира самостоятелно. Предишните усещания дадени му от решимот, спускащи се отгоре надолу, съвсем не са тези, които то сега реализира.

Издигайки се, човекът на всяко стъпало се реализира съгласно предишните решимот, но добавя към тях своите стремежи, усилия и падения. Той разкрива разрива между себе си и светлината – разрив, който не се е проявявал никога досега.

Човекът е откъснат от светлината и се стреми към нея. Светлината идва, но след това следва падение, отново и отново, и благодарение на всички тези преживявания, хвърлящи го от единия край в другия, човекът намира нови детайли в своето желание.

Той открива невиждана преди това дълбочина, съвършено ново кли, самостоятелен порив, небивал стремеж към светлината.

По-рано, нито едно желание, нито едно решимо не се е записвало за негова сметка, а сега, когато полага старания, дори и по детски, това формира в него нови келим.

Ето защо, светлината, разкриваща се сега, несравнимо превишава онази светлина, която е напълвала желанието до разбиването – преди да започне нашата работа по пътя нагоре.

Слизането на световете и всички усилия досега – това е само обща подготовка към реалното поправяне. В нея се е проявила най-малката светлина – нефеш.

Както пише Баал аСулам, преди се е разкривала много малка светлина, но сега, когато нашето поколение започва да се поправя, то привлича големите светлини от всички светове – НАРАНХАЙ.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.11.2010

[26678]

А компот?

Въпрос: Защо паденията се отпечатват в усещанията по-силно от подемите?

Отговор: Защото сме егоисти. Ние сме създадени от желание за наслаждаване, а то усеща или наслаждение, или страдание.

Между тях няма среда и затова, дори в неутралното състояние – при липсата, както на наслаждение, така и на страдание, аз не се чувствам добре. Не ми достига наслаждение. Аз винаги изисквам позитив, нулата не ми е достатъчна.

Ето затова човекът е недоволен. Той има дом, работа, предостатъчно храна, и въпреки това нещо не му достига. Или съседската трева ще е по-зелена, или животът ще е лишен от смисъл…

Нашето егоистично желание не се удовлетворява с онова, което имаме. В резултат на това, ние страдаме от липса на нещо допълнително и то трябва постоянно да нараства, както нараства и нашият егоизъм.

А освен това, нашият източник е Творецът, който ни е създал. Той е единен, единствен и неповторим, и такъв се чувства всеки от нас. Откъде да се вземе напълване за такъв уникум?

Излиза, че ние никога не се пренасищаме, нито с наслаждения, нито с правилна самореализация. Такава е природата на егоизма. Достатъчно е най-малкото падение и нашето геройство се изпарява. Каквото и да е, само да не изпитваме вътрешна пустота!

Желанието за наслаждение изцяло зависи от светлината. Докато тя му свети, то е пълно със сила, дори и да не разбира откъде се е взела. Но когато светлината малко се отдели, ти се чувстваш безпомощен и си готов на всичко, само и само да поправиш ситуацията.

Погледни света: терор, убийства, грабежи, лъжа… Изглежда, че ако дадеш на всеки това което иска, никой няма да направи нищо лошо.

И кой е виновен? Творецът, който не се разкрива и така предизвиква лошите действия. Остава само да се направят верните изводи.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.11.2010

[26684]

Бъди по-нагъл с Твореца

Вопрос: Ние говорим за това, че трябва да молим само Твореца. Но какво да направя, ако се срамувам? А може би съм недостойна да Го моля?

Отговор: Бих те посъветвал да не молиш, а да изискваш. И жените прекрасно знаят как да го правят.

А ако говорим сериозно – ако ни е срам да молим Твореца, това означава, че чувстваме, че сме още далеч от Него, че нямаме нищо общо с Него.

А в мъжете поначало, често играе роля тяхната гордост – те се държат като малки петлета: „Та защо аз да Го моля? За какво да моля?”

С други думи, от едната страна е срамът, а от другата – гордостта. Но и двете усещания постепенно отминат. Ако човек се включи в група, това става много бързо. Аз бих те посъветвал да бъдеш по-нагла.

Ако човекът казва: „На мен ми се полага, Ти се длъжен да ми помогнеш!” – Творецът обича това.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2010

[26669]

Между Малхут и Бина

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Поръчителството отнася ли се до жените?

Отговор: И жените и мъжете са задължени да достигнат състояние на взаимно поръчителство, независимо от пола.

Когато казваме, че в Синайската планина са стояли мъже, а жените са ги обкръжавали – това отразява вътрешните духовни свойства на всеки от нас.

Жената олицетворява желанието да получи наслаждение, а мъжът е символ на преодоляване („мъж” – на иврит е „гевер” от думата „итгабрут” – преодоляване) на това желание, т.е. – желание да отдава.

Именно това свойство открива против себе си, а по-точно, в себе си, планината Синай – „планината на ненавистта”.

Но обединението и поръчителството се отнасят до всички. Жените също така са длъжни да се стараят да се съединят вътрешно с всички, както и мъжете. Само че мъжете трябва да го проявяват и външно, а жената в себе си.

И освен това, жената трябва да оказва „натиск” върху мъжа. Тъй като мъжа по своята природа е склонен да се вслушва в жената, към жена си. За него жената е като майка, именно така той я усеща.

Защото праобраза на мъжа, Зеир Анпин, се намира между две жени, нукви: Малхут и Бина. Неговата майка е Бина, а неговата жена – Малхут. От Малхут той получава желания, а към Бина се обръща за тяхното напълване.

С други думи, без Малхут той не може да се обърне към Бина, а ако се обърне към нея, то в него не оставя изход, освен да и предаде всичко, което е получил от Бина – Малхут. Така работи той. И затова, жена в неговото подсъзнание заменя в много усещането за майка.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 12.11.2010

[26658]

„Черна яма“ или „жаба в мляко“

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Откакто завърши конгреса, по време на четене на книгата Зоар се чувствам все едно съм паднал в черна яма. Какво да правя?

Отговор: Старайте се да се измъкнете от нея! Като жаба, бореща се в мляко, пляскаща с лапи, докато от млякото не се образува извара – и тогава тя може да се измъкне на повърхността.

Нищо не можеш да направиш. Казано е: „Всичко, що е по силите ти да направиш – направи го!”

От урока по  книгата Зоар, 16.11.2010

[26706]

Кога пада стената между нас

Разкрива ти се злото, което не ти дава да влезеш в духовното като стояща пред теб стена.

Затова, ние трябва да се обединим в група – единственото свободно действие, което сме способни да изпълним. А събирайки се заедно, трябва да привлечем към себе си силата на Твореца и с нейна помощ да пробием стената!

Аз стоя пред същата егоистична стена, но вече не съм сам, а заедно с много точки в сърцето, които са съединени помежду си и се наричат „кабалистична група”.

Това е огромна сила, която с лекота може да разбие стената. Тъй като съединявайки се, вътре в нашето съединение, ние разкриваме Твореца, защото ако не привлечем Твореца, тогава не можем да се съединим!

 

 Аз се обръщам с молба към Твореца и Той ме съединява с останалите. Другият също се обръща към Твореца със същата молба, и се съединява. По този начин, ние внасяме помежду си силата на Твореца, който ни обединява и със същата тази сила разбиваме стената!

Защото тази стена не е някъде отвън – тя е между нас! И работейки над своето съединяване с останалите, ти всъщност се подготвяш за пробива.

Какво означава излизането на народа на Израел от Египет? Те се съединили с такава сила, че стената рухнала – издигнали се над своя егоизъм. Именно това се нарича бягство от Египет.

Няма никакви външни стени. Стената се разкрива, показвайки ни, че не искаме да се съединим един с друг – и това е разкриването на стената между нас. Сега доведи Твореца, за да я разбие, и това е всичко – повече нищо не е необходимо!

Главното е да продължаваме и прекалено да не умуваме. Нашата основна работа е скрита, неосъзната – това е етап на подготовка.

Затова, най-важното е да работим съгласно методиката, дори и да не разбираме всичко – както детето не разбира по какъв начин израства. Стената се намира между нас и нашето единствено свободно действие е насочено срещу нея.

А човекът може да работи над това съединяване дори, когато гледа уроците от дома си, по телевизора. Защото, ние се съединяваме един с друг не чрез вериги – това не е физическо съединение, а чрез вътрешното си желание.

Затова, намирайки се много далеч от центъра, аз мога да се присъединя така, сякаш се намирам в него. Разстоянието не определя нищо, а само желанието и предаността към целта!

Същата тази стена, която чувстваме помежду си, в крайна сметка ще се превърне в лепило, което ще ни свърже един с друг. Същият Фараон, който стои между нас, ще се превърне в Твореца. Това означава, че ние бягаме от Фараона и стигаме до разкриването на Твореца.

Не се преместваме на друго място, а винаги работим вътре в групата, но вместо разбиване и разделяне, ние разкриваме свързващото лепило и съединението.

Това е чисто психологически проблем,  който преодоляваме и изведнъж, тежестта се обръща в полза на съединението, ангелът на смъртта се превръща в ангел на светостта, гробът – в майчино лоно!

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 16.11.2010

[26728]

Сгула е достъпът до духовната система

Предисловие към книгата Зоар, „Нощта на невестата”: Пред Твореца има книга на възпоменанието за злодеянията и прегрешенията, случващи се в света. Тъй като Той се нуждае от тях за деня, когато Той ще извърши чудо (сгула).

Въпрос: Какво е сгула?

Отговор: Висшата сила или Творецът, или светлината е вътре в групата. Аз мога да получа поправяне само ако заедно с групата изучаваме първоизточниците.

Това е сгула – особеното средство, работата на кабалистите, което прави възможно обединението на човека, групата и Твореца в едно цяло. Тяхното обединение е възможно само при условие, че системата, в която се намират те, се използва правилно.

Дори сега ние сме част от нея. Всичките световете и парцуфим са тук, но за да се проявят, ние трябва да пробудим въздействието на духовните сили върху нас. Само желанието не е достатъчно. Нуждаем се от средство, което да приведе системата в действие, така че тя да започне да работи върху мен чрез групата.

Системата се привежда в действие с помощта на първоизточниците. Затова ние изучаваме работите на Баал аСулам, Рабаш, Ари и Рашби. Без това аз не мога да установя връзка с духовната система и да я приведа в действие.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар”, 15.11.2010

[26563]

Да желаеш Твореца

Въпрос: Баал аСулам пише, че човек ще разкрие Твореца само от отчаяние. Означава ли това, че в един момент трябва да отстъпим, да се откажем от продължаване на битката?

Отговор: Не, ние не отстъпваме. Ние се борим да влезем в духовния свят със собствени сили. А след това се отчайваме от силите си и разбираме, че не можем сами да преминем през махсом (бариерата, разделяща ни от духовното). Но само тогава ние действително усещаме необходимостта от Твореца, пробуждаме Неговата сила и се освобождаваме от затвора.

Невъзможно е да почувстваме необходимост от Твореца, докато не се отчаем от собствените си усилия. Сега искаме със собствени сили да се обединим, да променим и да поправим нашите връзки. Ние се опитваме сами да действаме, сякаш Твореца не съществува.

Но когато действително пожелаем да се сближим един с друг, ще разберем това, което малко почувствахме на конгреса: неспособни сме на това. Всеки е отделен от останалите чрез преграда и не може да премине през нея. Всеки седи в собствената си клетка, като пчели в кошер, отделен от останалите.

Когато искам да се освободя от тази клетка, когато положа всички усилия и разбера, че съм безпомощен, тогава ще ми стане ясно, че има Творец, който може да ми даде сила и да ме спаси. Той все още не е бил мой партньор. Сега усетих за първи път, че съм безпомощен без Него.

Така Творецът пробужда Фараона в мен. След като изпитам няколко такива действия, аз осъзнавам, че не мога да се освободя без Него. Веднага щом почувствам това, аз ще закрещя към Твореца и Той веднага ще вдигне всички завеси за мен.

Цялата ми работа е да желая Твореца, да желая Той да се прояви в мен и да измени природата ми, да искам Неговата сила на отдаване да се облече в мен.

От урока по статията на Рабаш, 12.11.2010

[26452]

Сега му е времето!

Въпрос: Върху каква основа се гради стремежът, с който човек се обръща към Твореца?

Отговор: Стремеж можем да получим само от групата! Стараейки се да се свържа с другарите, аз получавам от тях допълнително желание, величието на целта и най – главното  – собствената си нищожност, осъзнаването, че не сме способни нито да си помогнем един на друг, нито да постигнем нещо сами.

Самият аз съм малък егоист и винаги оправдавам себе си. Но когато се свързвам с другарите, се уча от тях. Искам или не, аз виждам, че всички са слаби. А когато всички са слаби, това вече ми действа по-различно от усещането за собствената ми слабост.

В усещането за слабост, получено от тях, съществува елементът на разбиването. В самия себе си, аз не чувствам разбиване, тъй като то се е случило между нас, извън мен, по отношение на другите. Опитвайки се да се свържем заедно, за да разкрием Твореца, във връзката между нас, ние откриваме, че не сме способни да го направим.

Именно това разкрихме на последния конгрес.  Разкриване на разбиването. Отттук трябва да разберем само едно: какво да правим с разкриването, което се намира пред нас? Стигнахме до разочарование, до разкриване на своята неспособност да се свържем. Какво да правим? Да изоставим пътя ли?..

Именно сега, за първи път открихме тази стена и сега имаме само един изход – да се обърнем за помощ към Твореца. Тъй като сами не сме способни да я пробием.

Трябва открито да си кажем, че сме разкрили това състояние и сме неспособни да вървим срещу него.

Опитвайки се да се свържем на конгреса, ние открихме как веднага настъпи охлаждане, разочарование от пътя. Това ни скова – оказахме се като в окови вътре в желанието за наслаждение, неспособни дори да помръднем в посока на обединяването. Това усещане трябва да е ясно за човека.

А сега, трябва само да вземем решение: „Затворникът не може сам да се освободи от затвора “ –  аз не съм способен на това.

Прекрасно! Следващият етап, след осъзнаването на собствената си неспособност  е да помолим Твореца! Именно в това състояние, ако помолиш –  ще получиш! Тъй като си разкрил мястото, на което не си способен да направиш нищо. По рано не си имал с какво да се обърнеш към Твореца. Сега му е времето!

От урок по книгата „Зоар”, 16.11.2010

[26703]

Има ли живот без екран?

каббалист Михаэль ЛайтманПосредством обкръжаващите светлини (ор макиф) и кръглите келим (келим де игулим) ние се движим напред и се придвижваме из духовното пространство от състояние в състояние.

Кръглите келим, желания, съсъди – се отличават с това, че са лишени от екран (масах) и не извършват ударно взаимодействие (зивуг де акаа) според степента на подобие със светлината.

Само екранът придава на съсъда това подобие, тази връзка, благодарение на която кли само определя насоката на движение.

Но в кръглото кли още няма екран, който би построил неговите желания по права линия, отгоре надолу, според степента на съответствие на свойството отдаване. И независимо от това съсъдите без екран също живеят, движат се и се изменят под въздействие на обкръжаващата светлина.

Наистина, как бихме се придвижвали из нашия свят през целия подготвителен период към махсом и вход в духовната реалност, ако не ни въздействаше обкръжаващата светлина?

Какви средства бихме използвали? Нали нямаме екран? Излиза, че бихме се носили по течението и случайността?

Но ако келим все пак са привлечени към екрана, ако в тях се пробужда точката в сърцето и дава първоначален импулс към поправяне, към истина, то те попадат под въздействие на обкръжаващите светлини.

Тези светлини действат съобразно с усилията на кли, с неговото желание и потребност, колкото и “глупаво” да е.

Така и децата не знаят точно как да се движат напред, не разбират смисъла на своите действия и независимо от това растат и се развиват. Всичко това е благодарение на окръжаващите светлини.

Мен са ме довели в група, и аз правя това, което е добре в очите на другарите. Без разум и сили, аз все още не разбирам това, което се случва, но чувствам, че е важно за мен.

Докато човек не встъпи в духовния свят, той не знае жив ли е или е мъртъв, не разбира защо и как живее. Ние изобщо не се ориентираме в реалното положение на нещата, докато не разкрием Твореца, та макар и в най-малка степен.

И затова нас ни водят обкръжаващите светлини. Ние ги привличаме и искаме те да ни въздействат.

В тъмнината, без екран, без намерение за отдаване, в егоистичното намерение ло-лишма, неизбежно произтичащо от разбиването, ние все пак се стремим към лишма, към отдаване. Нека се боим, нека не желаем – но вече не сме безразлични към това.

И затова в такава ситуация на нас ни въздейства светлината, отнасяща се не към линията, а към кръга – към обкръжението на другарите, в което работим.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 15.11.2010

[26587]

Чашата на везните: възнаграждение и наказание

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако в света не съществува възнаграждение и наказание, то къде съществуват?

Отговор: В нашия свят има възнаграждение и наказание, добри и лоши хора, тук има всичко, което виждате и разбирате.

Казано е: „Светът се движи по неизменни закони”. В рамките на нашия свят във всяко общество, във всяка страна и във всяка цивилизация съществуват свои закони.

Ако отидеш в детска градина, училище, заведение за възрастни – навсякъде има свои закони на общуване, възнаграждение и наказание за тяхното съблюдаване. И така, където и да отидеш, всяко място си има свой устав от закони за група от хора, за обществото или народа.

Но ако говорите за печалба или загуба на човек по отношение на духовния свят, то неговите земни постъпки нямат отношение към духовното ниво.

Те влияят на следващите кръгообороти от души, но не и на разкриването на Твореца от творенията, разкриване на духовния свят, „светът свой да видиш приживе”. И както обяснява Тора, излиза, че този човек нищо не е свършил.

Ние учим, че единственото свободно действие на човека в този свят е усилието му към единение в групата, а всички останали действия не са негови.

Влизаме в сметката само доколкото всеки път избираме по-доброто обкръжение, за да достигнем целта на творението.

От 2-я урок на конгреса, 09.11.2010

 [26410]