Entries in the '' Category

Сътворете си друг свят!

каббалист Михаэль ЛайтманВ крайна сметка ние рисуваме пред себе си картината на реалността от съприкосновението на светлината с желанието – така, както в нашия свят светлината прожектира на екрана филм.

Но за разлика от киното, висшата светлина рисува картина не на екрана извън нас, а на екрана вътре в нас – и възниква в нас картината на реалността – на нашия материал «желанието да се насладим».

Затова виждаме «пред себе си» (така ни се струва това, което се усеща вътре в нас) живия свят, живите създания, а не изкуствено изображение на плоскостта.

Представи си, че сега рисуваш малко куче, което бяга пред теб. Ти го създаваш, това не е рисунка, а създание, състоящо се от плът и кръв, кости, с разум и чувства – защото то е в твоя материал / желание.

Всъщност ние само това и правим. Тъй като няма нищо друго, освен желанието и светлината.

А ако желанието ти макар и малко се пробуди, повдигне се и достигне минимална степен на отдаване, то заедно със светлината вече създава други рисунки – други създания.

Ти сам виждаш, сякаш отстрани, как различните ти желания се изменят при среща със светлината, създават различни форми на живот.

Представяш ли си в каква реалност се намираш?! – Пред тебе се сменят светове, заедно с всичко, което съдържат – и всичко това създаваш ти.

Разбира се ти напълно осъзнаваш, че и по-рано си се намирал в създаваният от теб материал, в света.

И възниква въпросът: тези форми аз ли ги създавам, аз ли ги сътворявам наново или те са си били тук и само ми се разкриват в такъв вид, според степента на нарастване на желанието ми и подема по стъпалата на стълбата?

Тъй като на всяка степен аз срещам нови форми, нов свят. Този нов свят, който аз откривам, аз ли съм го направил или той е бил тук и аз само го разкривам?

– Отговор: Аз само го разкривам. Но за мен, аз действително го създавам, тъй като за мен той живее вътре в моите желания.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[26052]

Още веднъж за взаимното включване

каббалист Михаэль Лайтман1. Малхут и 9-те първи сфирот

9-те първи сфирот – това са свойствата на Твореца, а малхут – това е желанието за наслаждение, отнасящо се към творението. Тогава са сметка на какво изобщо малхут може да получи светлина? Единствено благодарение на това, че всички тези 9 сфирот се включват в нея.

Малхут поглъща 9-те сфирот и се превръща в 10-та сфира. С други думи, творението – малхут, става такова, като Твореца. Всичките 9 сфирот – Неговите свойства, влизат в малхут. Това става по пътя на взаимното включване.

 

2. Бина и Малхут

Ние учим, че цялата наша работа се извършва между малхут и бина. Малхут се повдига в бина и се включва в нея. А след това бина се спуска в малхут и се включва в нея.

Благодарение на това взаимно проникване между бина и малхут у нас се появява възможността да изправим себе си. Защото малхут, сама по себе си, – това е егоистичното желание за наслаждение, а бина е желанието за отдаване. И по този начин тяхното взаимно включване една в друга донасят на творението свойствата на Твореца.

Доколкото ние се издигаме в бина, желаейки да станем подобни на Твореца, дотолкова Творецът може да се спусне до нас и да внедри свойствата Си в нас.

 

От програмата „Кабала за начинаещи“, 27.10.2010

[26059]

Силата на нашата слабост

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как по-бързо да се обърна към Твореца с молитва и при това да не Го съдя?

Отговор: За Твореца не е важно съдиш ли Го или не. За Твореца не е така важно благославяш ли Го или Го проклинаш, по-важното за Него е да не си Го забравил.

Ти не забравяш какъв е Творецът, че Той е добър и твори добро, че Той е причината за всички събития в твоя живот.

А ако ти не би получил сега, това е за по-добро – но не просто за по-добро: това те издига до целта. Дори ако усещанията са лоши, ти получаваш и разбираш с точност това, което е необходимо, за да се устремиш от тази точка към целта.

Как да се устремя към целта? По пътя на включване в група. Как да се свържа с група? Чрез всевъзможни действия. Какво ще излезе от това? Аз ще получа от групата много по-силни желания.

И ето тук аз ще почувствам, че нищо не струвам и че не ще мога да се издигна. Силното желание, получено от групата, ще породи като че ли противоположна реакция.

Как може да стане това? Да вземем за пример боен отряд от двадесет човека. Тук всеки получава поддръжка от всеки и с двадесеткратно умножени сили командата излиза на задание.

Но съвсем не е така в група на кабалисти. Вместо така да умножим своите сили със силите на другарите и да се хвърлим в атака, аз се чувствам двадесет пъти по-слаб, а целта става двадесет пъти по-важна в моите очи.

Ние мислим, че ще станем по-силни, включвайки се в група. А на практика, ние отслабваме, но заедно с това се проникваме от другарите, от важността на целта.

Сега аз гледам на целта като очарован, но… абсолютно не виждам възможност да я достигна. Именно така – противоположно на това, което става в нашия свят.

Групата трябва да ме поддържа, показвайки, че това е желано състояние. Към това трябва да достигнем, а Творецът ”няма да ни повали ” и ”няма да ни хвърли по гръб”, като ни остави ”бездиханни на бойното поле”.

По своето време разузнавачите, изпратени в земята на Исраел, са попадали именно в такъв капан. Всички прегрешения на народа на Исраел, тоест ”отиващи към Твореца”, са описани в Тора – само защото хората не могат правилно, тоест целенасочено да оценят/ да осъзнаят възникващите в тях впечатления за себе си, за групата, за Твореца, за пътя и за целта.

Въпреки упадъка на силите, целта е висока и важна в нашите очи. Сега е и времето, именно благодарение на упадъка на силите да закрещим: ”Къде е светлината?! Ти обеща!” Творецът обича, когато ние искаме. Това се нарича: ”Победиха Ме синовете Мои”. Тогава ние и ще получим сили.

По такъв начин, наред със слабостта и с важността на целта, групата трябва да предава на всеки увереност в това, че ние все пак ще постигнем своето.

От урока по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25873]

Кабалистите – за „кабала – днес”, ч.2

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Доказателство за това, че нашето поколение вече е достигнало периода на Машиаха

Кой знае по-добре от мен, че аз не заслужавам да бъда пратеник на Твореца, да разказвам за разкриването на такива тайни, да не говорим вече и за това, че би трябвало да ги разбирам до самия им корен. Защо Творецът е направил това с мен?

Само защото, поколението е достойно на това, тъй като това е последното поколение, стоящо на прага на пълното избавление и заслужаващо първите звуци на рога на Машиаха, същността на което е – в разкриването на скритото.

Баал а-Сулам. Шофарът на Машиаха.

Радостен съм, че живея в поколение, когато е вече разрешено да се разкрие науката Кабала. И ако ме попитате от къде знам, че вече е разрешено, аз ще ви отговоря: тъй като ми е дадено разрешение да разкрия това, което до настоящия момент не е било разкрито на нито един мъдрец, как да работя публично с целия свят, и да обяснявам характера на всяка дума…

И това е, което Творецът ми подари в пълна степен. Както е известно на кабалистите, това не зависи от гениалността на мъдреца, а от състоянието на поколението, и затова заслугата ми за разкриването на Кабала, е определена от моето поколение.

Баал а-Сулам. Науката Кабала и нейната същност.

[26081]

Как да намерим ключа от „банката”?

Въпрос: Ние взехме решение, че на предстоящия конгрес отиваме ва-банк. Къде се намира тази „банка”? И още по-важно – къде е ключът за нея?

Отговор: „Банката” се намира „на небето”. Но можем да я достигнем. Това е свойството Бина, отдаването. А ключът от нея – това е обединението между нас.

В нашето обединение, ние ще открием истинско съкровище, не сейф, а свойство, с помощта на което се открива съкровищницата на световете!

Ние ще го разкрием при положение, че се съединим един с друг. При обединението между нас всичко ще се разкрие на часа!

Това е чудо, което съществува в духовното, – светлината започва да свети в мига, в който достигнем до първата степен на подобие с нея.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 02.11.2010

[25898]

За да предотвратим късото съединение

Кое се явява източник на радост? Ако говорим за егоистична радост, то нейната основа е напълването. Детето се радва, когато му дадеш нещо и плаче, когато му го вземеш.

По-възрастният човек усеща радост от добрите или от лошите постъпки. Аз съм откраднал и не са ме хванали – щастлив съм, а може би съм направил добро на някого и това ме радва.

Всичко зависи от това, кое доставя удоволствие на човека. Но радостта винаги е предизвикана от това, че ние напълваме своите егоистични желания.

Нашите основни напълвания са храна, секс, семейство, пари, власт и знания. Но проблемът е в това, че не можем да се напълним с тях. Висшата светлина, наслаждението, което иска да напълни нашето желание – това е плюсът, а желанието минусът.

Когато плюсът се сблъсква с минуса, става късо съединение. Тоест в момента, в който се докосна до наслаждението – то изчезва.

Но има и друга форма на наслаждение, и ние виждаме това в техниката.

Вместо да „свържа накъсо” плюса с минуса, тоест да получа наслаждение в своето желание, аз създавам между тях резистор, съпротивление.

При съединяването на плюса с минуса, на желанието с наслаждението през съпротивление, те вече могат да съществуват без да се анулират и да се постигне полезен резултат. В него се усеща животът.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 28.10.2010

[26063]

Има ли форма любовта?

Любовта покрива всички престъпления , тя ги завоалира, не ги унищожава, а само създава покритие, и от размера на престъплението зависи големината на любовта.

А иначе любовта няма форма, нейната форма зависи от ненавистта. Какво можем да разкажем за щастието ? Почти нищо.

Затова в нещастието, в драмата ние разкриваме безкрайни множества от състояния и оттенъци. За това са написани романи, филми, музика…

Това говори, че всичко започва със злото начало, с ненавистта, с нещастията, страданията, проблемите. Ние сме длъжни да разкрием всевъзможните форми на тези състояния, а после да ги облечем в любов. И това ще бъде формата на Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 29.10.2010

[26009]

Няма нищо по приятно от това, да усетиш обятията на Твореца

Творецът желае да получим наслаждение от Него. Това е Замисълът на творението. Защото ако Той е „Добър и Творящ добро”, на Него не му достига само това, да прави добро на някого. Затова, Той ни е създал от материал, който се нарича „желание за наслаждаване”.

Но от какво трябва да се наслаждаваме? Именно от Него. И когато нашето желание чувства Твореца близък, напълващ го и намиращ се слят с него – то се наслаждава. А когато то се отделя от Твореца, тогава желанието изпитва охладняване към Него – дори страда и усеща опустошеност. Ние винаги усещаме само Твореца!

Ако нашият материал е чувствителен към усещането за Твореца и Неговото присъствие, ако чувства Твореца повече, тогава Го възприема като наслаждение, а ако Го чувства по-малко – тогава Го усеща като страдание.

И това продължава дотогава, докато желанието за наслаждаване от Твореца все повече се отдалечава от Него. И тогава то се оказва в този свят, където няма никаква връзка нито със самото наслаждение, нито с неговият източник.

Необходимостта от такова отдалечаване се състои в това, ние сами да поискаме да се сближим с Него, да се наслаждаваме от Него и да разберем, че няма нищо по-приятно и добро от това, да бъдем слети с Него.

Това взаимно действие се нарича „зивуг” (духовно съединяване), когато ние се включваме един в друг до такава степен, че да не можем да бъдем различени един от друг. Именно до такова съединение трябва да стигнем. И ако придобием правилната потребност, тогава ще започнем да Го чувстваме, да се съединяваме с Него и да усещаме Неговите обятия.

От лекцията „Кабала за народа”, 02.11.2010

[26069]

Световна карта на Бней Барух

Карта на света с адресите на всички наши учебни центрове:

От ляво е списъкът с групите, ако кликнете на името, на картата се показва мястото и как да се свържем.

clip_image001

[4462]

Ново човечество – само за 15 години

Ако днес светът се погрижи за възпитанието на подрастващото поколение, то след 15 – 20 години бихме живели сред други хора, в друго човечество.

Тогава нямаше да ни се налага да мислим какво ще правим с порасналите. От 3 – 4 годишна възраст щяхме да обучаваме детето на напълно ново възприятие, насочено към отдаването

До разрушаването на Храма, целият народ на Исраел е бил възпитаван по този начин, живял е с това. Казано е, че от Дан на север до Беер – Шева на юг, тоест в цялата страна, не е имало малко дете, което да не знае какво е „заради получаване” и какво „заради отдаване”. Тогава е действала методиката, получена още от Авраам при излизането от Вавилон.

С времето, на нас също ще ни се наложи да направим това, но и днес, вече има такава възможност. В крайна сметка, ние ще научим децата как да живеят едно с друго, как да формират  връзката помежду си, как да дружат, да си взаимодействат и обичат.

При сегашните условия, това е много трудно, защото децата се намират в съвременната система на обучение с всички нейни проблеми. И все пак, ние се стараем да им обясним, че любовта към ближния, като към себе си, се явява универсален закон на природата.

От него не можеш да избягаш. Колкото и да се съпротивляваш, колкото и да противодействаш, като резултат само ще си навредиш. Историята ни дава примери с паднали империи и народи победители, оказали се в беда след своите победи.

На заблудения егоизъм му се струва, че успешното съперничество ще му донесе изгода, плячка, власт: „Вижте какъв съм герой!” Но ако погледне дори в близка в перспектива, ще разбере, че това не работи. Ние сме взаимно свързани по природа и взаимността ни е необходима.

И затова добавяме към съвременното профилирано обучение принципа за любовта към ближния, като към себе си. Затова използваме различни форми на преподаване: игри, песни, беседи, обсъждания, дискусии – всичко, което ще отведе детето до новото възприемане на реалността.

Намираме се в самото начало на пътя. Надяваме се, че тази година ще ни се отдаде възможност да организираме международна просветителска мрежа, която да обхване всички наши групи по света.

Ще пускаме филми, книги, разяснителни брошури. Ще работим с психолози и други специалисти и за няколко години ще видим каква полза ще донесе това на нашите деца.

Днес е просто необходимо да се разработи и разшири здравото възпитание, за да не растат децата според вълчите закони и да не станат човеконенавистници, както е сега.

Израствайки, нашите деца ще успяват на всички поприща – и в естествознанието, и в професионалната подготовка, и в поведението, и в отношението към обществото и света. Защото вътрешно ще съответстват на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26040]

Защо им е на всички да се напрягат

Въпрос: Ние знаем, че един елемент, отнасящ се към нивото „човек” е равен на цялата съвкупност от елементи на животинското ниво.

Тогава, ако в нашето поколение живее макар и един кабалист, защо ни е да се напрягаме толкова?

Отговор: За да се появи един такъв кабалист, всички трябва да се напрегнем. Защото нито Моисей, нито Авраам, нито който и да е друг не може да постигне пълното поправяне на света, тъй като човечеството все още не е преминало през процеса на взаимното включване.

Още не се е разрушила Вавилонската кула, не е станало сгромолясването на Първия и Втория Храм, не се е случило смесването на душите на Исраел с тези на народите на света.

Казано е : „Народът на Исраел излязъл в изгнание само, за да присъедини към себе си душите на народите на света”.

Душите на Исраел са длъжни да се включат в душите на народите на света, длъжни са да се смесят с тях дотолкова, че на вътрешно ниво, между тях да няма никаква разлика. Ние не виждаме това, но днес то е постигнато.

Виж колко хора, отнасящи се към народите на света се пробуждат за поправяне! И защо?

Благодарение на взаимното включване на душите. За да се случи това е било необходимо да се премине през всички периоди на изгнание и особено през последното. 

Затова, днес се пробуждат точките в сърцата. И само ние, след завършването на целия процес на взаимно включване, можем да извършим поправянето.

Ако всички, заедно положим усилия, тогава безусловно ще станем една душа. Когато казват, че поправянето ще бъде направено от един, това означава, че ще станем като един – че ние ще го задължим да се включи във всички.

С други думи, един = всички. В това се състои смисълът на взаимното включване!

От програмата „ Кабала за начинаещи”, 27.10.2010

[26002]

Всеки ден – нов Творец

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако кабалиста вижда реалния духовен свят, то как в него може да има каквито и да е съмнения или дори грешки?

Отговор: Духовният свят не се вмества в нежива схема, която се разкрива пред тебе вече готова.

В тебе се проявяват изходните данни / решимот, а ти от тях сам строиш своето отношение към обкръжението, пълно с отдаване – групата и Твореца. Висшата светлина образува в тебе правилно отношение.

Затова, не трябва да ни учудва, че в кабалиста в духовния свят може да има съмнения, теории, догадки, както в учения в нашия свят. Тъй като именно благодарение на неяснотите и тяхното изясняване, ние се развиваме.

Аз винаги се съмнявам и вече знам от опит, че днес разбирам по-добре това, което е било вчера, това, в което вчера съм могъл да сгреша.

И изобщо, всяка степен се постига само от степента над нея, защото се ражда и се управлява от по-висшата степен.

Всеки ден Твореца става все по-понятен, както е казано от един велик кабалист: «Всеки ден в мен има един нов Творец!»

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 04.11.2010

[25918]

Без желания – няма мисли

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Правилно ли съм разбрал, че разума предшества сърцето?

Отговор: Ние измерваме мисълта в съответствие с величината на желанието, на което тя въздейства. Желанието се усеща в сърцето, а мисълта – в разума.

Кое е първично, и кое вторично? От наша страна желанието предшества мислите, доколкото, когато човек започва нещо да желае, тогава в него се появява мисълта как да постигне желаното.

Ако в мен няма желания към нещо, аз никога няма да мисля за това. Човек постоянно го мъчат желания от този свят и той се намира в пълен хаос, тъй като те го увличат в различни посоки.

Как да проверим мисълта, така че да не се объркаме? Мисълта може да бъде изяснена само при условие, че човек се включи в групата и получи от групата по-голямо желание.

Групата му дава други ценности, нейни собствени, и ако той се включи в група, той приема нейните ценности, нейните желания и тогава в него се пробужда мисъл за реализиране на желанията, получени от групата. Желанията винаги предшестват мислите.

Въобще, в нас няма мисли като такива, има желания! Ако има желания, има и мисли, ако няма желания – няма мисли. Колкото повече са желания, толкова повече са мислите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25998]

Прорив в дълбочина

каббалист Михаэль ЛайтманКиното и телевизията преминават на тримерни изображения. Така и на нас ни е нужно да се разделим с повърхностното плоско възприемане и да видим духовната дълбочина – в нашата реалност.

В моите възприятия има три измерения: ширина, височина и дълбочина. Това е моят екран. На този тримерен екран аз виждам хората, животните, къщите, слънцето, целия обкръжаващ ме свят.

Всичко това аз усещам в духовното желание. Само, че то ми рисува картината на света не в плоскост, а в обем, в мен. А доколкото около мен освен тази картина друга не съществува, аз я усещам истинска и единствена.

Такава картина е създадена при разбиването на душите/келим, когато от мен са се отделили моите части: моето АЗ – т.е. ГЕ, а отвън се намира моят АХАП, когото аз не чувствам като свой.

И ето сега, вместо проявлението на моя АХАП, аз започвам да работя с групата и да взаимодействам с другарите: те се стремят към мен, а аз – към тях.

 

Ние се опитваме да работим заедно, като че ли в поръчителство, и тези упражнения ми помагат да разбера, че и групата, и всичко останало всъщност са мои.

Променяйки отношението си към „външната” реалност, аз откривам, че тя ми става все по-близка и „се прелива” отвън навътре.

По този начин групата – е всъщност лаборатория, в която ние се стараем да изправим в себе си повредените желания (келим), за да придадат те на нашата реалност изгубената дълбочина.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26020]

Искаш да станеш Творец? – Стани!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако нашият свят е най-низшият от световете и с помощта на науката кабала можем да започнем да се изкачваме по степените на стълбата, то защо хората от милиони години се намират на тази същата ниска степен, без да стигнат дори до началото на подема?

Отговор: Има пет духовни свята – Асия, Ецира, Брия, Ацилут и Адам Кадмон. Ние се намираме на най-последното стъпало – в този свят. Всичките 125 степени над нас са нива на изменение на реалността.

 

Ти искаш да промениш реалността? – За това е нужен екран. Екран се нарича степента на връзка между мен и светлината/Твореца.

Аз трябва да се свържа със светлината/Твореца с помощта на екран. Тогава аз ще мога за сметка на всевъзможни действия с екрана да създавам различни форми на реалността.

При това тези форми са живи, точно както сега виждам хората около себе си. Но сега аз не създавам тази реалност, това възприятие ми е дадено от природата.

А изкачвайки в духовното, аз действам като Творец. Аз създавам всяка степен – цялото неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Аз създавам тази реалност, формирам я и я поддържам – вместо Твореца.

Но кой е този „аз”? – Този, който притежава екран.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 20.10.2010

[25995]