Entries in the '' Category

Еднопосочен билет

каббалист Михаэль ЛайтманКато отида на конгреса, оставям вкъщи всичко от този свят,  за да дойда на място на обединение, за да се преродяв нов живот. Няма накъде да бягам, пътят назад е отрязан, без никаква връзка с този свят. Светът не съществува.

Трябва да се подготвим за такова състояние. Планирам да прекарам трите дни точно по  този начин, без да мисля за нищо друго освен за това.

В къщи, на работа, в банката, в магазина – подготвям всичко, така че да не се налага да мисля за нищо през тези три дни, сякаш летя до Марс с еднопосочен билет. Нищо да не ме задържа тук вече; мостовете са изгорени.

От беседа за поръчителството, 29.10.2010

[25509]

Ако нещо не е наред, то е в самия мен

каббалист Михаэль ЛайтманВсичките души произлизат от едно творение, една душа Адам Ришон. Всички събития произтичат в нея.

Тя се разделила на множество части, когато в нея влязло желанието, противостоящо на единството. По друг начин не е било възможно да бъде разделена на части, което пък е необходимо за поправянето

Също като царя, изпратил своето богатство отвъд морето, давайки по монета на всеки поданик, за да е сигурен в успеха на прехвърлянето, душата Адам Ришон се поправя (преминава от нашия свят в духовния) на части.

Разбиването на части се нарича „грях”, макар че всъщност, никой не е съгрешил. Просто в общата душа е била внесена сила, насочена към получаване, за да се напои с нея всяка част и да се отдели от останалите.

Оттам, работата на всяка душа се състои в това, да бъде преодоляна тази сила и собствената частица от общото богатство да бъде приобщена към единната взаимовръзка.

По отношение на мен всички останали са съвършенни, а тяхната мнима раздробеност и неизправност е следствие от собствената ми непълноценност.

Човека трябва да гледа на света по този начин, без да си фантазира, а работейки вътрешно със себе си. Тогава неговия светоглед ще се промени и той действително ще види, че наоколо цари съвършенство, а развален е само той.

По този начин човек разкрива изначалното разбиване на единната душа. Поправяйки себе си, той се завръща към нейните части в качеството на Адам, тоест придобива общо намерение върху всички части, върху всички „прегрешения”, върху цялата разделяща сила, проникнала в системата и разбила я на 600 000 души.

Поправянето се извършва от лесното към трудното, съобразно разкриващият се в дадената част авиют (дълбочина на желанието) – с други думи, съобразено с отблъскването, което тя усеща по отношение на останалите.

Защото колкото и да се извисява човек, злото начало все пак го превъзхожда. Но на него винаги му разкриват такава мяра, която той е способен да поправи. Нужно е само да се реализира свободния избор посредством обединението с групата.

От урока по статията на Рабаш, 02.11.2010

[25674]

Какво да се прави?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ние постоянно чуваме, че трябва да се обединяваме и да търсим  Твореца, но не можем да приемем това като практическа работа. Какво конкретно трябва да правим?

Отговор: Ако външните действия са полезни за вътрешните процеси, ние сме длъжни да ги изпълняваме.

Ползата може да се прояви в бъдещето: аз цяла година извършвам външно действие, за да може като резултат от своите действия да достигна по-вътрешен духовен пласт, казано по друг начин, да се приближа до свойството на Твореца – отдаването, осъзнавайки колко съм далече от това, чрез своето желание да започна поправянето на намерението от „заради себе си” на „отдаване”.

С други думи, „края на действието” трябва да е „ в началния замисъл”: или ми се казва какво да направя и аз го изпълнявам „над знанието”, или действам така сам. Във всеки отделен случай изпълнението касае самия човек.

Но ако към неговото действие не е присъединено намерението „заради обединяването на групата”, колкото и важно да е намерението няма да донесе полза. Защото именно работата над намерението е работата на Човека.

Невъзможно е да я заобиколим, тъй като природата на света e – желанието да се наслаждаваш и желанието да наслаждаваш; мисълта, намираща се до него; тяхното съединение и взаимопроникване. А освен желанието и намерението нищо не съществува!

Желанието да получава на низшия влиза в желанието да отдава на висшия във вид на МАН (молба за поправяне) и желанието да отдава на висшия слиза в желанието да получава на низшия и го напълва като МАД (поправящата светлина).

Тогава между тях се извършва взаимно обединяване: Бина в Малхут и Малхут в Бина – Твореца в творението и творението в Твореца, докато не достигнат пълно равенство. Това е цялото изпълнение!

Къде се случва това? – Само в мисълта, в желанието, във вътрешното усилие!

Разбира се, това е най-трудно от всичко. На някой му е по-лесно да работи умствено, на някой му е по-тежко, но духовната работа в еднаква степен е трудна за всички – и за учените, и за дърводелците, та тя се извършва в душата, а не в разума.

Ние, все пак, извършваме някакви външни действия и те ни обединяват в правилното намерение: защо правим това? Защо заедно, а не по отделно? Защо искаме да разширим кръга на участниците? Това ни дава жизненост и въодушевление.

А без намерение в усилията ние сме „събрание на насмешници”, защото и най-важната работа без намерение е лишена от смисъл!

От урока по статията на Рабаш, 31.10.2010

[25698]

Истина за награда

каббалист Михаэль ЛайтманЧовечеството като цяло и в частност всеки човек, могат да бъдат разделени на три типа желания.

1. Безразличен към духовното, остава на животинско ниво, съобразявайки се само с околните, за да намери най-удобния и приятен за себе си формат на взаимоотношения. Не отива по-далече от формата „аз – обкръжението”.

2. Религиозен – вярва в наградата за „добрите“, по негово мнение, дела. Вероисповеданието и жизнената философия могат да бъдат всякакви: един се страхува от  полицията, друг – от  Твореца.

Съответно, единият търси награда от обкръжението, а другият добавя към това още и награда от бъдещия свят. Така или иначе, всички те са получатели на отплата: всеки определя за себе си оптималното за дадения момент възнаграждение.

Тези хора въобще нямат намерение да се поправят и затова нямат отношение към Твореца. Те просто използват метода на самоуспокояването, разчитайки на бъдещия свят в замяна на определени действия в този свят.

Заради голямата награда след смъртта, която, както са ги научили, чака достойните, те са готови да платят и да изтърпят множество лишения в този свят, даже да отидат на смърт – само и само след миг да се насладят в райската градина.

3. Кабалистът разбира, че всичко посочено по-горе е лъжа, че не действа, че принципът: ”направи и получи награда” не действа във взаимоотношенията с Твореца, а и не издържа проверката на реалността, на историята.

На този етап човек достига до  по- висша равносметка, желаейки да постигне смисъла на живота си. За него вече не е така важно възнаграждението и наказанието ( сладко/ горчиво) – той иска да се добере до истината ( истина/лъжа).

Нека той да страда, нека да не получи нищо, но истината за него е самата награда. Тогава човек се проверява не чрез напълването, не чрез сладостните и горчиви усещания, а чрез истината и лъжата.

От урока по статията на Рабаш, 03.11.2010

[25776]

Как да си върнеш радостта – инструкция

Въпрос: Духовното изисква съвършенство и радост, но понякога в групата, ние потискаме радостта. Как се съчетава това?

Отговор: Ти попадаш в групата след обичайния „цивилен” живот. Там си се радвал на храната, секса, семейството, парите, уважението, властта и знанията. А тук са те поставили пред цел, която не постигаш и пред хора, които не избираш.

Във външния свят сам си решавал с кого да работиш, и с кого да почиваш, а тук пред теб са лицата на другарите. Погледни, ще ги приемеш ли в компанията си? Но изход няма. Още повече и изгода също няма. Ти не намираш нито причина, нито място, нито повод за радостта, с която си свикнал във външния свят.

Сега трябва да промениш всичките си представи. За какво съм тук? За какво са ми тези хора? Как да намеря напълване за себе си? Каква е целта? Доколко е важна тя?

Събирайки и правилно степенувайки тези въпроси и техните отговори, ти трябва просто да се взривиш от радост, да полетиш на седмото небе от щастие.

Защото се намираш на единственото правилно място, в компанията на правилните хора, които се стремят към същото, към което и ти – към възвишената цел, която сам не можеш да постигнеш. Погледни – те са се събрали заедно, специално за теб. Те съществуват единствено, за да придобиеш съвършенството.

Тогава, гледайки другарите, ти започваш да ги обичаш. Те стават важни, близки, скъпи за теб. И целта не е вече толкова непостижима. Ако се обединим, ще я намерим между нас. Тя не е в далечна галактика, а тук, зад разделящите ни прегради, които трябва да разрушим.

Целта е да разкрием в нас светлината. Но тя не може да протича, докато в мрежата има пробив. Заради разкъсаните кабели, през никой от нас не може да протече духовния ток. Дай му възможност да засияе, затвори веригата!

Всичко вече е подготвено за нас и само, ако гледаш правилно на случващото се, непременно ще се изпълниш с радост.

От урок по статията на Рабаш, 05.11.2010

[26037]

Нищо свръхестествено

Въпрос: Какво трябва да направим, за да разкрием Шхина между нас на Конгреса?

Отговор: Само едно – обединение. От нас не зависи нито едно действие, освен сбижаването между помежду ни. Благодарение на него между нас се разгаря въодушевление, което ще ни помогне да се обединим.

Ние се обединяваме вътрешно. Прегръщането не е задължително, макар външните действия да помагат. Преди всичко трябва да разбера, че ще изляза в духовния свят и ще придобия живот на по-висше стъпало само, ако се издигна към по-високо и мощно желание за възприемане на всички като свои части.

Но тук възниква чисто псохологически проблем, защото аз ги отхвърлям. Значи трябва да променя възприятието си, своето отношение, да разкъсам вътрешната преграда между мен и другите.

За тази цел, аз трябва да се сбижа с другарите, за да могат те да ми въздействат. Тогава те ще влеят в мен своите идеи, своята цел – единството, в което всеки разкрива висшата реалност.

Ето защо ние организираме Конгрес и се обединяваме с всички сили. Ето това е практическата кабала.

Преди хората са мислели, че кабала предсказва бъдещето и се занимава с нещо свръхестествено. Нищо свръхестествено няма тук, освен преобразяване на нашата егоистична природа в алтруистична.

От урок по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26027]

Кабалистите – за „кабала – днес”, ч.1

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Доказателство за това, че нашето поколение вече е достигнало периода на Машиаха

Поколението ни – това е поколението на Машиаха (Месията). Затова сме удостоени с избавлението на нашата земя от чужда власт. Удостоени сме също така с разкриването на книгата „Зоар”, което се явява начало на изпълнението: „И ще се напълни земята със знанието на Твореца”, „И няма да се учат повече един от друг, защото всички ще Ме познаят, от малкия до великия”.

Баал аСулам. Статия при завършване на книгата Зоар.

Всички предишни коментари на книгата „Зоар”, не успяха да разяснят дори и десет процента от трудните места, в книгата. Но и при този малък процент, който са разяснили, – мъгливи са техните думи, почти каквито са думите на самия „Зоар”. А нашето поколение е удостоено с коментария „Сулам”, който се явява пълен коментар на всичко, казано в „Зоар”.

И освен това, този коментар не оставя в целия „Зоар” нито една неяснота, която да не е обяснена, а разясненията се основават на прост и здрав смисъл, и всеки изучаващ би могъл да ги разбере. И този факт, че „Зоар” се разкри в това поколение, се явява явно доказателство за това, че ние вече се намираме в началото на периода на Машиаха, и сме това поколение, за което е казано: „И ще се напълни земята със знанието на Твореца”.

Баал а-Сулам. Статия при завършване на Книгата Зоар.

[25987]

Ние сме равни

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо аз не усещам в равна степен с всички вътрешното напрежение, духовния заряд?

Отговор: Разбира се, че аз усещам всеки различно.  Зависи от това, доколко в моето днешно егоистично възприятие те ми се струват близки или далечни.

Някои аз просто не забелязвам, в други намирам нещо привлекателно, а трети отблъсквам.

Работата тук е в моят характер и дори в настроението, в множеството детайли, случки и произшествия, за които съм слушал, които съм наблюдавал или съм чувствал.

Това за нищо не говори. В действителност, по духовния път, в нас постоянно нараства усещането, че всички сме равни, че няма разлика между бели, черни, червени или жълти, между красиви или грозни.

Националност, език и характер – всички тези външни признаци изчезват, защото те се отнасят към ограниченото възприемане на свойствата в нашият свят.

Както и да е бил възпитаван човекът, както и да са го обучавали – всичко това е външната обвивка. Докосвайки се до неговото желание, аз разкривам там духовната искра и даже неговото място в общата система от души. Чувствам го точно, като част от моето собствено тяло.

И тогава отношението се променя: всичко придобива важност. Както майката обича еднакво всички свои деца, отделяйки на всяко толкова внимание, колкото му е нужно.

Защото всички ние сме части на съвършената система, а в съвършенството не може един детайл да е по-важен от другите.

От урока по статията на Рабаш, 05.11.2010

[26024]