Entries in the '' Категория

Мини – държава по законите на отдаването

Баал а-Сулам пише в статиите си „Изгнание и освобождение” и „Поръчителство”, че се намираме на прага на окончателното духовно освобождение и народът на Исраел (всеки устремен към разкриването на Твореца), трябва да служи за проводник на общото поправяне на света.

Всичко случващо се в днешно време е предназначено само за реализирането на крайната цел и за това трябва да се настроим.

Нужно е да се създаде общество, съюз, виртуална държава, която да живее само по духовните закони и да не взема пример от нищо във външния свят.

Тази държава трябва да съществува не физически – това е съюз на душите, съществуващи по законите на отдаването, без да поглежда назад. Това е единственото условие.

Ако хората могат да постигнат такива отношения, те ще разкрият помежду си висшата сила и ще станат духовен център на света, към който могат да се присъединят всички.

Тази група/държава трябва да изгради в себе си свои системи, необходими за постигането/реализацията на целта – пълно поправяне.

Необходимо е да се създаде образователна и възпитателна системи, призвани да създадат човека, да се създаде социална система на кабалистичен принцип, която да поддържа човека в нужда, болест, старост, осигуряваща работа, правна защита. Съгласно принципите, дадени от Баал а-Сулам в статията „Последното поколение”.

Трябва да се изследват и изграждат системи за преходния период – от кризисното състояние на човечеството до състоянието „Ново поколение”.

Днес, ние се приближаваме към създаването на такава духовна система помежду си. И всичко започва от духовното към външното, материалното. Във външното не трябва да се прави нищо, за което не сме готови вътрешно.

Както няма смисъл да се изгражда Третия Храм, както искат някои, докато не изградим в себе си това духовно състояние (мохин де-яхида)

Ние няма и да можем да го изградим, защото не разбираме какъв трябва да бъде той. Само от по-висшето стъпало, от постигането на стъпалото Трети Храм, може из основи да се опознае и създаде низшето стъпало.

Затова, само в зависимост от нашия духовен напредък могат да се изграждат материалните връзки на този свят. И колкото по-високо се издигаме и разберем по-добре вътрешните духовни връзки между нас, толкова по-успешно ще усъвършенстваме изградените от нас материални системи.

От урока по статията „Изгнание и освобождение”, 04.11.2010

[25962]

 

От любовта до ненавистта има само едно стъпало

Не се опитвайте да направите от човека животно и да оковете духовния свят в механична система.

Този свят е пълен с приключения и неизвестност, които се разкриват внезапно по пътя и виждаш, че това не е така, както си мислел, а може дори да е обратно.

Когато връзката между нещата се разкрива на по-вътрешно ниво, ти правиш пълен “upgrade” (нова конфигурация) на цялата своя „програма”. Виждаш, че вече можеш да използваш нови инструменти/келим, нови връзки.

Ясно е, че основата остава непроменена: Творецът, творението, процесът на развитие с помощта на обкръжаващата светлина, желанията Г”Е и АХА”П, по-голямото единение на душите, но конкретните явления могат да бъдат напълно противоположни.

Вътре, в същото желание за отдаване, изведнъж откривам на по-голяма дълбочина /авиют абсолютно нови връзки! Не съм си и помислял, че врагът на моето стъпало, на по-високото ще се окаже мой любим приятел! А на по-високото стъпало, аз се прегръщам с Аман – този завършен престъпник се превръща в свещена личност.

Как може на по-ниското стъпало, това да е най-заклетият ми враг, към който е невъзможно да се приближа, а на по-високото – се сливам с него?

И ако двама кабалисти се намират на тези стъпала, макар и двете да са духовни, те не се съгласяват един с друг! Как можеш да обичаш моя враг? Ние с теб вече не можем да бъдем приятели!

За човек, постигнал окончателното поправяне/Гмар-Тикун – Аман, Хитлер, Ахмадинежад, всички човекомразци са свети сили. На предишните стъпала ти си ги ненавиждал, а на по-високото се сдобряваш с тях.

Целият проблем е, че ние, със своя ограничен разум не можем да съединим две противоположности: как електронът може да бъде едновременно вълна и частица, как частицата може да бъде едновременно на различни места?

А още повече не можем да проумеем, как над този, в духовния свят, всичко се състои от две противоположности, които съществуват заедно: ангелът на смъртта и ангелът на светостта, Творецът и Фараонът.

Ние, с нашия земен разум, не можем да го разберем и искаме да чуем, кой от двата противположни отговора е верен, а те и двата са истина! Духовният свят, Творецът се разкрива именно при съединяването на противоположностите!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 04.11.2010

[25915]

 

Богатство, събирано по грош

Въпрос: Казано е: ”Грош по грош се събират в голяма собственост”. Всеки човек ли внася своя ”грош”? Или това е нашият общ ”грош” на пътя към целта?

Отговор: Човек събира тези ”грошове” – малките желания, получени от всички другари.

Обединявайки се с тях и стремейки се да влезе в поръчителство, той намира желанията на всички и те се съединяват в него, придавайки сила на пътя.

Но дори това все още не е достатъчно. Сила у мен има, ”материал” няма. Този ”материал” се проявява на малки порции: в мен парче по парче разкриват егоизма и аз го преодолявам, според количеството на появяване на тези порции.

И тук също ”грош по грош” се събират в голяма собственост.

От урока по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25888]

Не е лека тази работа …

Въпрос: Защо за егоизма е болезнено да се анулира?

Отговор: Това зависи от важността на целта. И в нашия свят ни се налага да анулираме себе си: на работа – да следваме указанията на началството, у дома – да ухажваме децата, да обезпечаваме семейството и т.н.

След всички задължения ми остава час-два лично време. Излиза, че аз постоянно анулирам себе си – от безизходност, защото трябва да живея. Но аз получавам възнаграждение в същия този егоизъм!

А тук, ние се отказваме от егоизма, за да получим ”нещо по-важно”: духовен живот, вечност, съвършенство, хармония. Засега ние не усещаме важността на това като възнаграждение . Обкръжението трябва да ме убеди в това.

В нашия случай – аз съм избрал обкръжението, свързан съм с всички. Никога в историята не е имало такова състояние, в което се намираме  сега .

Ние сме първото поколение на поправянето и вече сме се удостоили да получим методиката и да започнем да я реализираме заедно между хиляди другари.

Какво е останало да се направи? – Да анулираме себе си! Ако ние направим това заедно, то на всеки ще му бъде лесно. Именно така и ще стане!

От лекция в Деня на единството, 31.10.2010

[25854]

Храм на покоя

Зоар, глава „Бешалах”, п.335: Храмът, построен от цар Шломо, това е Храм на покоя.

 

Той е подобен на висшето във всички свои поправяния, за да стане, благодарение на поправянето от висшето, Храм на покоя и на наследството.

 

Да издигна Храм на покоя означава да достигна състояние, в което да имам възможност да отдавам без всякакви ограничения. Но кой може да ме ограничава? – Аз самият.

Когато всички мои желания бъдат поправени до такава степен, че нито едно от тях да не ми попречи да отдавам – това се нарича покой.

От урока по книгата Зоар, 03.11.2010

[25782]

Творецът и Израел в изгнание

„Аз ви наказах с изгнание, но ако кажете, че Аз съм ви оставил, то не, Аз съм с вас” (Книгата Зоар, гл. ”Бехукотай”, п. 49).

Въпреки че ние говорим за действия ”не заради наградата”, всъщност такова действие в природата не може да има.

Ние винаги се нуждаем от възнаграждение като енергия за действие. Наистина, само безумните и малките деца действат безцелно.

Но нашата цел е да достигнем разкриването, да видим истинското състояние, да разберем неговите причини, да осъзнаем своето място. Необходима ни е истината в пълния обем, тук и във всички светове.

Разкриването на тази истина е разкриването на Твореца. Това е нашето възнаграждение. Така и се определя същността на науката кабала: разкриване на Твореца от творенията в този свят.

Ние се устремяваме към най-великата награда, но я намираме не във вид на егоистично напълване, а в своя устрем от лъжа към истина.

Целият ми живот може да изглежда пълен с изобилие, със сладост, с прекалена сладост до прилошаване. Но заедно с това, аз чувствам опустошение, защото истината не е в това. И тогава променям целта: вместо прякото напълване със сладост искам да намеря пълната истина.

Не е лесно да достигна това . На иврит думата истина се състои от три букви: אמת. Алеф – първата буква на азбуката, Мем означава Бина, свойството отдаване, Тав – последната буква на азбуката.

С други думи, всички мои свойства трябва да се сплотят около Бина, намерение заради отдаване, и тогава аз ще разбера какво е това да разкрия Твореца.

Истината е критерий за моето изгнание. Ако виждам, че се намирам в изгнание по отношение на истината, означава, че съм в изгнание по отношение на Твореца.

Нали във финалното, желано състояние ние сме обединени, слети, споени в единен, съвършен, нескончаем зивуг. А това означава, че сега ние двамата пребиваваме в нежелано състояние – с други думи, и аз, и Той се намираме в изгнание.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2010

[25772]

Когато целта ни зове

Въпрос: Как да укрепвам групата и другарите, ако ми се налага да действам виртуално?

Отговор: Е и какво ако е виртуално? Разстоянията не са пречка, и не трябва задължително да се държим за ръце. Да не би да мислиш, че ако те познавам по лице, и познавам характера, то познавам самия теб?

Ти как ни намери? – Чрез интернет! И според теб, беше случайност? – Всъщност, твоите желания са свързали теб с общата система Адам – връзката на всички части в света заедно.

В тази система има множество общества/кръгове по интереси/желания: научни,банкерски, делови, семейни и т.н.

Но в нея съществува още и особен кръг, обединяващ всички тези, които се стремят към целта на живота, към познание за това, заради което си струва да се живее.

Тези хора географски са навсякъде, а също се намират и в обикновените кръгове, но в същото време, съставляват помежду си, даже без да усещат и осъзнават, свой кръг – поле на вътрешна взаимовръзка. Ще го обозначим с жълт цвят.

Когато човек усети, че целта го зове, той започва да контактува с това поле, излиза от своето обкръжение и влиза в този кръг. Ето така и ти си ни открил в интернет.

И сега тази нова връзка продължава да укрепва. Дори и да не сме се виждали или познавали един друг по-рано, с течение на времето ние все повече влияем един на друг, и всеки ден ти получаваш мислите и желанията на милиони хора от целия свят, които също като теб са се замислили за целта на творението – и по този начин се намират един друг.

От урока по статията на Рабаш, 04.11.2010

[25869]

Кабалистите – за изучаването на кабала, ч.19

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Занятието с Кабала не изисква особени способности

Целта на творението могат да постигнат не само особено надарените хора, но и всички създания без изключение, и не е задължително за това да имат особени способности.

Мъдреците са казали в „Мидраш Раба” (книгата с „Великите коментари”): „Казал е Създателят – всичката мъдрост и цялата Тора са лесни за този, който се бои от Мен (пази себе си от егоизма) и съблюдава условията на Тора (действа само за отдаване и любов), и цялата Тора и всичката мъдрост (в такъв случай) ще бъдат в неговото сърце”.

Рабаш. Шлавей Сулам. Любовта към другарите-2, стр. 6, 1984 г.

[25901]

Баал а-Сулам. Изгнание и освобождение (конспект)

Баал а-Сулам. Изгнание и освобождение (конспект)

Хармония между религията и закона за развитието или сляпа съдба

„Сред тези народи няма да намериш ти покой и няма да има отдих за твоите крака”

„И замисленото от вас – няма да се случи онова, което казвате вие: „Ще бъдем като другите народи, като племената на другите страни”

Народът на Исраел не може да съществува в изгнание. Той няма да намери там покой, подобно на останалите народи, които се смесили с другите и се разтворили в тях без следа.

Не е такъв народът на Исраел. Няма да намери покой сред народите – докато не „пожелаете оттам Твореца”.

Ако си мислим, че това е случайност и съдба, тоест само едно лекарство – отново ще ни изпратят бедствия в такава степен, че да видим, че те не са случайни, а е Висшето управление.

Благодарение на приемането на науката кабала, нашето развитие е протекло по-бързо, от това на другите народи. И затова, на нас е възложено задължението да вървим напред и да поправяме себе си.

Но тъй като не сме продължили да се поправяме, а сме поискали да добавим също и себелюбие, страст към богатството и господство на силата, както е при другите народи, това довело до разрушаването на Първия Храм.

А тъй като науката кабала е забранила всичко това, ние сме я отхвърлили и сме приели нравите на съседите, за да се наслаждаваме на живота.

И силите на народа се разделили – някои последвали егоистичните царе и сановници, а други  – кабалистите. И този разкол продължил до разрушаването на Храма.

А по време на Втория Храм, това разединяване станало още по-забележимо заради егоистичните ученици, които се разбунтували срещу задълженията на алтруистичното намерение лишма, тъй като не искали да излязат от егоизма.

И те създали съобщество – секта на садукеите, на богатите и знатни хора, утоляващи своите силни желания.

Те воювали с прушим (излезлите от егоизма), навлекли Римското царство на Исраел и не пожелали да сключат мир с окупаторите, както ги съветвали кабалистите. В резултат, Храмът бил разрушен, а народът на Исраел изпратен в изгнание.

Разликата между светските идеали и религиозните

Светският идеал произтича от човешката природа – извисява себе си, подобно на човешката природа.

Духовният идеал произтича от Твореца – извисява себе си над човешката природа.

Основа на светския идеал е признанието. Човекът действа, за да се прослави в очите на хората, дори ако те не знаят за него.

Духовният идеал е той да се прослави в очите на Твореца и затова човекът се извисява над човешката природа.

В изгнанието, докато съхраняваме намерението лишма, в нас остават сили. Но егоистите надделели и ние сме загубили целта на живота, променяйки я на егоистични цели.

Вместо да отдават икономическите излишъци за благото на обществото, те ги прахосвали за прелестите на живота.

Науката кабала, законът за естественото развитие и сляпата съдба вървят ръка за ръка. И затова, причината за всички наши несгоди в изгнанието се явява злоупотребата – ние сме злоупотребили с Тора. Ако бяхме съхранили духовната цел (обединение и лишма), с нас не би се случило нищо лошо.

Съгласуваността и единството между науката кабала и сляпата съдба и извършване на човешкия разчет.

Като следствие, ние сме длъжни да кажем на своите беди: „Достатъчно!”, и да направим човешки разчет също и на нашата земя – нямаме никаква надежда да се задържим на тази земя в качеството си на народ, докато не приемем работата с намерение лишма, а не заради себе си.

Ако не приведем себе си в ред, тогава ще бъдем принудени да направим много повече кръгообороти от другите народи. Защото природата на развитите е такава, че всеки, който разбира – не скланя глава и не познава компромиси, а държи на своето.

Това е психологичен закон, който виждаме в народа.

Макар да предполагат, че противоположната страна ще разбере опасността и ще приеме тяхното мнение, природата на развитите е такава, че няма да отстъпят един на друг заради опасността и няма да се откажат от реализирането на своите стремежи.

Затова, докато не извисим своята духовна цел над материалния живот, няма да имаме и материално възраждане.

Защото ние сме носители на идеята. В нас не могат да съществуват духовното и материалното. И макар да сме затънали в материята, няма да се откажем от идеята. И затова ни е необходима духовна цел.

[25856]

Нощ като ден

„Всеки, който иска да построи здание, трябва да изкопае фундамент. И дълбочината на фундамента в земята, трябва да бъде според броя на етажите в зданието. 

Фундаментът не го изкопават наведнъж, а работят всеки ден, за да бъде по-дълбок – и тогава върху него могат да издигнат висока постройка…

Но тъй като зданието се изгражда чрез издигане над знанието, всеки път изкопаването на фундамента бива забавяно.

С други думи, отново изчезва желанието на човека и отново няма за какво да моли, тъй като не чувства нужда Творецът да го приближи.

И затова, той е длъжен отново да започне да копае фундамента – да работи, търсейки желанието, което да стане основа, за да може да се обърне с молба към Твореца и да дострои своята постройка”.

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1987/88, статия 16, „Основата,  върху която се изгражда светостта”

Въпрос: Всеки ден ли изгражда човекът новия свят?

Отговор: Всеки миг. Въобще „денят”  представлява всяка възможност за напредване. Ако тези възможности се появят, само, когато на човека му е светло, за него има ден и нощ.

Но в Псалмите е казано: „Денят е твой и нощта е твоя”. Нека нощта също да бъде за човека като ден – място за работа и напредване

Защото в тъмнината, в усещането, когато нищо не блещука и не го тегли напред, когато човекът е объркан и се натъква на пречките в себе си, той трябва да разбере, че сега, в него се събуждат нови желания, с които не е работил по-рано. И, че тях също трябва да присъедини към целта.

И трябва да се радва на случващото се: „Явно, аз съм достатъчно силен и обкръжаващата светлина пробужда в мен по-дълбоки пластове на желанията, които мога да заложа в основата на своето здание. Завършвайки този фундамент, аз ще постигна първото духовно стъпало”.

Затова, трябва да се стараем всички мигове от нашия живот да бъдат „дни”. Не е важно какви усещания изпитвам – горчиви или сладки. Ако винаги се стремя към истината, тогава за мен, всичко ще бъде ден.

От урок по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25892]

Електрическите вибрации на отдаването

Ние трябва да се постараем да построим такова постоянно състояние, все едно се намираме на вечен конгрес, под впечатлението на хиляди хора, събрали се на едно място.

Такива „електрически вибрации” аз трябва да чувствам, намирайки се във всяко време и на всяко място. На това духовно силово поле не му влияе разстоянието! То зависи от нас, ние можем да направим това състояние постоянно.

Именно това поле на духовна връзка и посока – се нарича кабалистична група – и всеки се намира под влиянието не на 7000, а на милиони наши другари по света.

 

Преди всичко, ние създаваме група от няколко хиляди ученици, където всички са свързани заедно в нашата обща мрежа. И ако част от тази група достигне състояние на поръчителство, тя започва да проектира това излъчване навън, то вече не може да бъде спряно.

Това се нарича истинското разпространение на кабала. И всеки ще има възможност да дойде, да види, да разбере, да провери – дали това му пасва или не; и може би днес не, но утре вече – да.

Този конгрес трябва да ни даде пример за такова състояние, което трябва да направим постоянно и да се издигаме все по-високо и по-високо. Това именно ще бъде влиянието на обкръжението върху човек, а ние трябва да го създадем.

Ако обкръжението определя цялото мое бъдеще и цялата скорост на моето духовно развитие, то аз трябва да се вълнувам само за това как да направя това обкръжение по-силно – за да може през цялото време да ме вдъхновява и да ме дърпа за ухото напред.

И тогава, естествено, аз ще дойда на конгреса, защото за сметка на какво друго мога да напредвам – аз нямам никакво друго средство освен това. Аз ще дойда, но ние сме длъжни да организираме такова обкръжение постоянно! Защото няма друг двигател на духовното развитие!

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 04.11.2010

[25958]

Да промениш природата си

Природата на човека е напълно егоистична. Затова той сам не може да я промени и се нуждае от външна сила, която да го промени. Тази сила може да бъде извикана единствено в групата, чрез изучаване на науката кабала.

„Действително, аз признавам, че не е по силите на човек да измени своята егоистична природа, със собствени сили, да обърне желанието за получаване само за себе си на противоположното, така че да не получава за себе си, а всички действия да извършва единствено заради другите.

Но точно заради това Творецът ни е дал и науката кабала (Тора) и действията в групата (Заповедите), в опитите за изпълнение на които, не за собствена изгода, а за да доставим удоволствие на Него, ние променяме своята природа” (Баал Сулам. Статия за завършване на Книгата Зоар)

[25907]

Обединението е духовна работа

Силата за постигане на духовното аз получавам от обкръжението и това е особена сила.

Ние идваме в науката Кабала с желание към духовното, но това желание е егоистично: да получим целия свят – и този, и бъдещия.

Това огромно желание тласка човека напред, но, когато той реши да се съедини с другарите, то е длъжен да анулира себе си и да повиши значимостта на другаря.

По този начин той повдига отношението към другаря на минимално духовно ниво: отменя себе си, иска да се съедини, приема другаря като важен.

Това е много неприятно, отблъскващо, но друг изход няма – ние сме задължени да се обединим. И тогава от другаря при мен пристига важността на целта – силата на подема.

 

Тази сила е духовна, защото, за да се обърна към него, аз съм анулирал себе си, а неговата значимост – повдигнал. И тогава аз получавам от него – независимо, че той е същия като мен – силата на подема, тъй като съм се отнесъл към него съгласно духовния принцип: значимостта на ближния!

И въпреки, че правя това от безизходност, защото егоистично искам да получа духовния свят, но от другаря получавам реална сила, издигаща ме над мен самия.

Действайки по този начин с другаря, аз се сдобивам с правилния подход към духовното. Макар, че другарите могат и да не обръщат внимание на това и дори да не знаят, че ме снабдяват с духовна сила.

Аз я получавам за сметка на това, че изпълнявам егоистично действие, анулирайки себе си относително тях напук на силата на отблъскване.

Това е много трудно, но ако ми се отдаде да се пречупя, аз получавам от тях сила за понататъшно придвижване.

В това се състои нашата работа и на това е посветен предстоящият Конгрес.

От лекцията в Деня на единството, 31.10.2010

[25865]

Да се съгради храм долу

каббалист Михаэль ЛайтманЗоар, глава „Бешалах“, стр. 332: Съществува заповед за съграждане на долен Храм в подобие на висшия Храм. Както е казано: „На мястото, което е подготвено от Теб, за обитаване там”.

Защото е необходимо да се съгради Храм долу и в него да се отправя ежедневна молитва – т.е. да се служи на Твореца. Тъй като молитвата – това е и служенето.

Долният Храм – означава в Малхут, където ние сме длъжни да създадем изправено желание (кли). Молитвата – е отправяне на молба (ман) за изправяне.

Връзката на висшето с низшото е произтекла от подема на Малхут в Бина, а след това от спускането на Бина в Малхут. Оттук се появяват и двата Храма. Малхут и Бина, намиращи се долу, – Долният Храм; а Малхут и Бина горе – Висшият Храм.

 

„Да се съгради Храм долу и да се отправя в него молитва” – значи да се съединят Бина и Малхут заедно, опитвайки се да създадем такова състояние в групата, в нашите желания.

Защото къде още мога да изразя своето състояние на отдаване? – Единствено във връзката между нас. Тогава, от осъзнаването на пълната си неспособност да направя каквото и да било, аз въздигам своята молитва и от това се строи Храмът отгоре.

Така трябва да правим „ежедневно” – т.е. в състояние на подем, когато имаме някакви сили, с цялата си енергия да се стараем да вършим тази работа.

От урока по Книгата Зоар, 03.11.2010

[25785]

Мястото на „животните” не е в къщата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво трябва да правим с „животинските” ни желания?  Да им се наслаждаваме или да ги ограничим?

Отговор: Не правете нищо с тях. Просто ги оставете. Пускайте ги да пасат трева, както подобава. Ако позволяват на човека в мен да действа според мисията му, тогаватой ще използва тази животинка част от себе си правилно когато е необходимо, а през останалото време ще ги остави.

Отделил съм се от „магарето” и същевременно върша своите дела. Човекът в мен трябва да изгради връзка с другите хора. Аз работя върху това да го издигна. Ще дойде момент, когато ще насоча вниманието си към животното в мен, но за сега просто му давам каквото е необходимо.

В крайна сметка, не бих давал на една крава пържоли и салати. Тя има своите пасища, и щастливо се храни там. Ако се отнасяме към нашето животинско тяло правилно, то няма да се нуждае от нищо излишно. А точно обратното, всичко излишно ще му вреди. Едно животно се нуждае само от нещата, които поддържат баланса с природата.

Затова, дайте му жизнените необходимости и „го оставете да пасе”. Ако главата ти се стреми към „небесата”, към духовни постижения, тогава твоето животно няма да изисква нищо допълнително от теб, и ти няма да избягаш през оградата. В крайна сметка, сега всичко излишно за теб се отнася към човешката степен.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2010

[25766]