Entries in the '' Категория

Стремете се към светлината на мъдростта!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В „Предисловието към Учението за Десетте Сфирот“ Баал Сулам пише, че човек е длъжен да се стреми да разбере изучаваното“. Това отнася ли се и за Зоар?

Отговор: Разбира се! Защото и в ТАС, и в Зоар ние нищо не разбираме. Но да разбереш – значи да се стремиш да познаеш. Да познаеш, а не да разбереш!

Разбирането идва после. Отначало трябва да познаеш – тоест да разкриеш висшия свят, да се съединиш в подобие на свойствата с него, както е казано: „И позна Адам Хава (Ева)”.

В духовното разумът ( светлината Хохма) идва в степента на поправеност на желанията, в светлината Хасадим, а не вследствие на превъзходната работа на клетките на главния мозък, паметта и електрическите импулси, преминаващи през мозъка.

Може да включиш електроди към мозъка на човека или да добавиш клетки на паметта – с това няма да подпомогнеш постижението!

За това е написано: „Не с ума се учат”. Всичко зависи от поправянията чрез светлината Хасадим – и тогава светлината Хохма ще има в какво да се облече.

Съединението между Хохма и Хасадим се нарича „И позна Адам Хава (Ева),своята жена”. Защото Адам – това е Хасадим, а Хава – Хохма, облечена в Хасадим.

Само съобразявайки се с този принцип, ние можем да напредваме. Затова, каквото и да изучаваме, Зоар или ТАС, трябва да мислим единствено за поправянето на желанието – мястото, в което ще се облече светлината Хохма.

Тогава действително ще станем умни – ще придобием вътрешна мъдрост, когато светлината Хохма, светлината на мъдростта, се облече във вътрешната светлина Хасадим.

А външната мъдрост, която притежават „ерусалимските кабалисти”, както ги нарича Баал Сулам, ние не уважаваме. Колкото и добре човек да научи наизуст всичко написано в книгите, – това само ще го обърка.

Това не означава, че не ни е необходимо да познаваме тези текстове, но сме длъжни да се стремим към тяхното разкриване, светлината Хохма в светлината Хасадим, а не към напълването на разума с информация от тези книги.

От урока по книгата Зоар, 01.11.2010

[25559]

Баал аСулам. А това е за Йехуда

От коментара за Пасхалната Агада

Заповедта за вкусването на маца е била дадена на синовете на Исраел още тогава, когато са се намирали в египетско робство, защото спасяването става по възможно най-бързия начин.

Ние също се намираме в робство и нашето намерение също е устремено към спасението по примера на бащите ни в Египет.

 „Роби сме били ние”. Започва с осъждане, а завършва с хвалебствие. Осъждането започва с думите „идолопоклонници били бащите наши” или пък с думите „роби сме били ние” – така смята Галаха.

Трабва да се започне с осъждане и да се завърши с хвалебствие, съгласно принципа „предимството на светлината ще се разбере от тъмнината”. И затова „като диво магаре се ражда човекът”, а като резултат придобива формата на човек. Така е било  и при създаването на народа на Исраел.

Тъй като Творецът създал творението като нещо от нищото и небитието предшества всяко съществуване. Но на неживото, растителното, животинското и човешкото ниво, небитието е различно.

Начало на неживото ниво е абсолютното небитие. Начало на растителното ниво е формата на неживото ниво – засяването и разлагането на семената. Небитие на животинското ниво е растителното. А животинската форма се смята за небитие на относително човешкото ниво.

Затова, „като диво магаре се ражда човекът”. И за всеки човек е задължително, неговото начало да бъде в животинския стадий. Казано е: „човека и животното ще спасиш Ти, Господи”. Тоест ще извикаш всички желания, които са задължителни за неговото съществуване и за завършването на делата му.

В какво се състои предимството на формата на човека пред тази на животното от гледна точка на онова, което е заложено в тях? В техните желания, тъй като по това се различава също и спасението, което Творецът дава на човека от спасението, което Той дава на животното.

Човекът има само една потребност, която не съществува в животинския вид – пробуждането за сливане с Твореца. И в това се състои неговата подготовка – да се стреми към служене на Твореца. И само с това той се извисява над животните. Защото дори в животинския вид, ние откриваме абстрактен разум за работа и политическо ръководство.

И затова небитието, предшестващо съществуването на човека е отричането на желанието устремено към близост с Твореца, тоест стъпалото на животното. За това е казано: „започва с осъждане, а завършва с хвалебствие”. Тоест необходимо е да се постигне небитието, което предшества съществуването, в положителен смисъл – като осъждане, предшестващо хвалебствието. От него, ние по-добре ще разберем хвалебствието.

Същото се отнася е за четирите изгнания, предшестващи четирите спасявания, включително до четвъртото спасяване, представляващо желаното за нас абсолютно съвършенство. Изгнанието е небитието, предшестващо съществуването, т.е. спасението.

По такъв начин, всички букви на спасението (геула – גאולה), ние откриваме в изгнанието (гола – גולה), освен буквата алеф, която насочва към „Повелителя на света” (Алуфо шел олам). Това означава, че формата на небитието – това е отричането на съществуването.  

Формата на съществуването, т.е. спасението се узнава от думите: „Няма повече да се учат един друг, тъй като всички ще Ме познаят, от малкия до великия”. И значи формата на небитието в изгнание е отричането на знанията на Твореца, отсъствието на буквата алеф, която не ни достига в изгнанието и е желана за нас в спасяването, т.е. в сливането с Твореца.

Самото небитие подготвя отнасящото се към него съществуване. Свободата е високо понятие, разбираемо само за избраните, но  никой не може да изтърпи заробването.

Ние започваме с осъждане, за да можем по-добре да осъзнаем спасението. И трябва да започнем не от времето на Терах, а от Египет, когато в народа вече е имало малко количество от любовта към Твореца и служенето на Него. Сама по себе си, допълнителната тежест на робството в Египет не се явява недостатък в съществуването на народа, наричащ се човек (Адам).

Небитието подготвя съществуването – затова се смята за част от спасението и за него също е необходимо да се благодари. Което означава, че не следва да се започва с думите: „идолопоклонници били бащите наши”, тъй като това не се явява небитие, което предшества съществуването, защото в това няма човешко битие, тъй като тогава те били максимално отдалечени от любовта към Твореца.

И затова, ние започваме от египетското робство, когато в тяхното сърце вече присъствала частицата на любовта към Твореца, но угасвала от тежката работа. Именно това означава, че небитието предшества битието.

Свободата на народа в познаването на Твореца – това е възвишено понятие, което разбират само избраните по пътя на подготовката. А по-голямата част от народа е готова да постигне тежестта на поробването, която е разбираема за всеки.

[25655]

Проблеми, свързани с несъвършеното възприятие

Докато човек не допълни своята картина на света с духовното възприятие, той се сблъсква с няколко проблема.

На първо място, на него му е трудно да направи разлика между материалното и духовното. Защото ние се намираме на материално ниво и трябва да изпълним определени външни условия.

Трябва да изградим работата в групата, отношенията в семейството, на работното място и между другарите – в това число и според законите на нашия свят, които приемаме като част от висшето управление.

От нас се изисква двояко отношение – към вътрешните и външните позиции. Но ако гледам на всичко „отвътре”, тогава защо изобщо е необходимо да разпространявам науката кабала? До кого се опитвам да я доведа? До вече поправените части?

Нашата картина на света е още несъвършена – тя се проявява с времето. И това е направено преднамерено, за да може пред лицето на раздробената на пръв поглед реалност, на човека да се предостави свобода на избора между двата принципа: „ако не аз на себе си, тогава кой на мен” и „няма никой друг, освен Твореца”.

На второ място, съществуват противоречия в работата с другарите. Или те са напълно поправени, или трябва да работя с тях като с равни, а това предполага друг тип отношения и изисквания.

Това раздвояване винаги съпътства начинаещия и той трябва да умее да работи с него. Защото именно благодарение на него, съчетавайки противоположностите преди и след действието, ние стигаме до правилния анализ и го реализираме.

От урок по статия на Рабаш, 02.11.2010

[25671]

Такова обикновено намерение

Въпрос: Как обкръжението може да внесе в мен нещо различно от моя егоизъм, ако самото то също се състои от егоисти?

Отговор: Но нали ти сам го избираш.

Творецът е събрал тук хора, в които е вложил едно желание, общ устрем. Те не са се търсили един друг и не са се нуждаели един от друг, но Той ги е събрал заедно.

Къде е техният път, не знаят и те самите, но от всяко друго обкръжение те се отличават с искри, духовни пориви, за които е настъпило времето да се поправят.

Аз се обединявам с другарите, за да пригодя връзката с техните искри – това е и най-важното, това е моето обкръжение.

Някой е с приятна външност, друг е непривлекателен, трети е сприхав, четвърти е въобще учен сухар – аз не обръщам внимание на тези външни форми, нали всички те се отнасят към животинските свойства на нашия свят.

Не, аз гледам искрите, пламващи в моите другари и свързването помежду ни. Тези искри са следствие на обединяващия ни екран и прониквайки надълбоко, отивам там, където той все така ни споява.

Всичко зависи от дълбочината на потъването в нашия общ ”пирог”. Връхният му слой – това е външният, повърхностен поглед.

А след това започвам да се вглеждам все по-далече навътре. Наистина в другарите сега се проявява вътрешно единство. Затова и са ме довели при тях, за да мога започвайки с външните впечатления, да дойда до същността.

Тази връзка мога да издиря от всяка точка на света и по идея не е задължително да отивам или да летя на някъде. Всички хора са взаимосвързани, но не всички сега проявяват стремеж към разкриването на единството.

И ето, мен са ме подтикнали в този пласт на човечеството, който сега е длъжен да се поправи, тоест да разкрие общата взаимовръзка, а в нея е висшата светлина, Творецът. Сега се старая колкото се може по-бързо да разгледам тази система, готов съм да съм в нея.

Законът на таз вътрешна система е поръчителството, а още по-дълбоко се разкрива поправянето. Няма нищо друго – ние просто все по-дълбоко потъваме в този ”пирог”, в същността на външните картини, в корена на извършващото се.

 

clip_image002

 

Аз винаги съм устремен навътре, за да намеря там и укрепя връзката мужду нас. Върху това обикновено намерение ние и се концентрираме по време на Конгреса.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2010

[25536]

Да се решиш на бягство

Въпрос: Преди Конгреса се създава такова впечатление, че хората, просто стремейки се към целта, изведнъж отстъпват в решаващ момент.

Как да използваме това състояние, за да израснем, а не да избягаме.?

Отговор: Вярно е. Излизането в духовния свят се предшества от родови схватки: от една страна, вътрешен натиск, а от друга, външна преграда. И така, докато тези сили не те доведат към момента на истината.

В последния момент никой не иска да излиза от Египет. Ето защо бягството става в бързане, тъмнина и страх, под натиска на отрицателните сили.

Това състояние е описано с древна метафора: змията се промъква към лопатара, ухапва го, и тогава тя се ражда.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2010

[25530]

Как да излезем в духовната орбита

За да се изкача на следващата степен – аз трябва да имам желание за тази степен, тъй като самото поле на висшата сила не се променя!

Полето на висшата сила е разделено на нива и аз все още се намирам в най-ниското – на нивото на „Този свят”.

А как да прескоча на следващата потенциална степен „Светът Асия”, а след това по–високо и по-високо? Ние се преместваме в това поле на скокове, както електроните, прескачащи от орбита в орбита.

За да премина от състояние/орбита 1 в 2, на мен ми е необходимо да получа желанието на ниво 2, да пожелая да подскоча до това ниво на отдаване!

Тоест, за да изпълни силата на полето своята работа, да ме пренесе от ниво 1 на ниво 2, да ме прехвърли от степен на степен, аз съм длъжен вече в състояние 2, да пожелая да се намирам в състояние 3.

На мен ми е необходимо само да придобия правилното желание, а след това полето вече ще ме пренесе, в съответствие с него. Но как да пожелая повече отдаване, от това, което имам в мен – за да предизвикам постепенно въздействието за издигане по 125-те духовни степени?

За това ми е дадено обкръжението. В самият мен има желание със сила 1 единица, но за да се повдигна, ми е нужна сила – 10 единици. – Да се съединиш с още 9-ма приятели и да получиш сила за следващата висота – 10 единици. Друга възможност няма!

Затова и голямата душа Адам се е разбила, за да даде възможност на всеки да присъедини към себе си желанията на другите, предизвиквайки върху себе си въздействието на полето и да напредне от 0 до 125 степени, до пълното поправяне.

И само за сметка на съединяването с другите ти получаваш потребност от подем. Първоначално ти е дадена искра, но благодарение на нея, ти си длъжен да присъединиш още 9 искри, и тогава ще получиш потенциална сила, достатъчна, за да скочиш на следващото ниво. И това се случва внезапно, както бягството от Египет.

Абсолютно същото се случва на всяка степен. Потенциалната енергия расте, като прескача на тези нива: 1, 2, 3 и т.н. – защото така расте силата на (авиюта) желанието: корен (0), алеф(1), бет(2), гимел (3), далет (4).

 

clip_image002

 

Затова ти се намираш на най-ниско състояние, 1-вото състояние и отначало на теб ти се струва, че това е живота! Но после изведнъж усещаш, че това е всъщност изгнанието…

За да разбереш това, ти е нужно ясно да изрисуваш за себе си „избавлението”, следващата степен. Тъй като, ти може да мислиш, че освобождението – това е райската градина, пълна с различни ястия, или пък освобождението за теб – това е възможността да отдаваш, обичаш, да се съединяваш с другите.

И това изясняване ние също реализираме в групата. Цялата работа се случва вътре в душата – разбита или отново събрана противоположно на нашите силите.

Ако ние се съединим по-силно един с друг, то ще генерираме по-силно силово поле и ще притеглим по-слабите частици, помагайки им да напреднат. Те ще почувстват притегляне към нас, защото ние всички сме свързани заедно, още с общата душа Адам.

Тя само относително нас се е разбила, и ние не я усещаме. Но тя съществува. Ние създаваме около себе си енергиен кръг и притегляме хората.

Така работи полето на желанията – това е и истинското разпространение на кабала. Тези кръгове пронизват всички души, цялото човечество, като единна духовна сила – и всички се пробуждат за целта на творението.

От урока по статията "Изгнание и освобождение", 02.11.2010

[25696]

Кабалистите – за изучаването на кабала, ч.17

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Занятието с Кабала не изисква особени способности

Ако човек е създаден с неголеми способности, нима ще успее да стане мъдрец? Та нали неговият разум е малък, за да разбере думите в Тора!

За това говори Мидраш Раба (Великият коментар): Казал е Творецът на народа на Израел (желаещите да се издигнат от желанието за получаване в желанието за отдаване и само те се наричат Исраел = към подобие с Твореца): „Вашият живот, всичката мъдрост и цялата Тора – това са, прости неща. Всеки, който е в трепет пред Мен (желае да стане като Мен) и изпълнява (заради това) указанията на Тора – цялата Тора и всичката мъдрост са в неговото сърце (в неговите поправени желания)”.

Обяснение на това се дава в Предисловието към ТЕС: не се изискват никакви способности и единствено силата на трепета пред Твореца (стремежът да достигнеш подобие с Твореца), удостоява човек с всичката мъдрост на Тора (висшата светлина).

Затова е казано: „Всички са в ръцете на Твореца – освен трепета пред Твореца”. Тъй като само в трепета пред Твореца (да го развиеш в себе си с помощта на обкръжението, учителя, книгите), е дадена нашата свобода на волята, а всичко друго определя Твореца.

Рабаш, Даргот Cулам, статия 456, "Неголемите способности".

[25648]

Трите дни в Края на Поправянето

Въпрос: Трябва ли да възприемам конгреса като отражение на поправената система от души?

Отговор: Разбира се! Ако идвам на конгреса, значи имам намерение да се включа в система, която е напълно поправена в сравнение с мен.

И не е важно, че там пристигат само начинанещи в изучаването на науката кабала или желаещите да се запознаят с нея, които са объркани и все още нищо не разбират.

Творецът ги е довел там и аз съм длъжен да ги възприемам спрямо себе си, точно толкова поправени, колкото е Той.

А ако ги виждам непоправени, глупави, нищо не разбиращи, тогава всичко това трябва огледално да виждам в себе си. Освен явните противници на целта, които трябва да се отстранят – с тях ще има разплата в Края на Поправянето (Гмар Тикун).

От урок по книгата „Зоар”, 02.11.2010

[25681]

Смяна на парадигмата

Аз разкривам единството с преки или косвени действия.

Като действам направо, аз се грижа за приятелите, помагам им, правя им чай или кафе, обслужвам ги – с една дума, обединявам се. Така е прието в нашия свят – сближаваме се с хората като им доставяме радост с подаръците си.

А що се отнася до духовните действия, аз трябва да виждам в другарите си най-добрите хора на поколението. Те са споени помежду си, а аз се намирам извън тяхното единство и прекланям глава, за да стана едно цяло с тях. Към това поправяне се стремя особено по време на учене.

Като резултат от моите усилия – вътрешни и външни, в действията и намерението, при мен идва светене от по-високо стъпало, което аз си представям поправено. Представям си, че там всички ние сме обединени и заедно разкриваме светлината между нас, съгласно подобието на свойствата.

Работата ми се състои в това, чрез моето самоотричане да предизвикам въздействието на Висшия. Но да не преча, а само да се включа. Този период се нарича „трите дни на прикрепянето на семето в матката”.

Необходимо е само да се абсорбирам вътре – все повече и повече, постоянно да анулирам егоизма си, за да не бъда чуждо тяло във висшето. Иначе ще се получи отравяне.

„Висшият” не е някаква абстракция, а другарите. Те изглеждат все по-зле в очите ми и аз трябва непрекъснато да се противопоставям на това чрез работа над знанието.

Струва ми се, че външният свят ми предлага великолепно обкръжение от умни, здрави и радостни хора, които могат добре да си прекарват времето.

А тук е обратно – дразнят ме глупавите разговори и лицемерието. И аз работя все повече и повече, за да мога във всяко състояние да разкривам уникалността и величието на своите другари.

Периодът на зараждане е продължителен процес и неговата задача е самоотричането. Намирам се в майчинската утроба, в особена група, сред другари, с които трябва да се обединя и чрез тях да получа помощ свише.

Състоянието на зародиш е преходен етап. Издигането до първото духовно стъпало е най-трудно.

Но как така? Нали е казано, че поправянето става от лекото към тежкото. Нещо повече, Баал аСулам пише в статията „Една Заповед”: „Основният тежък момент при служенето на Твореца е първото скачване”.

Друг изход няма, защото става дума за промяна на парадигмата, на отношението, на възприемането на действителността. При този процес, в човека се променят много параметри и той започва да гледа на света по съвсем различен начин.

От урок по статия на Рабаш, 02.11.2010

[25663]

Стани продуцент на живота си

Dr. Michael LaitmanВъпрос: Ако аз съм този, който създава и прожектиран филма на собствения си живот, цялата тази реалност, тогава защо хората създават неприятни филми за себе си?

Отговор: Да създадеш филм все още не е  силите ти. Все още не можеш да бъдеш продуцент. Трябва да управляваш желанието си, светлината, и да можеш да определиш как точно биха се променяли те според стриктни закони, а не просто по начина, по който ти се иска. По този начин, ти постепенно изграждаш по-добра реалност.

Това е единствената ти свобода на избор, и точно затова учим мъдростта Кабала. Докато не придобиеш власт над филма на твоята реалност, Творецът е отговорен за нея, за да те задължи да създадеш твой собствен филм. Затова целият ни живот, и всичките ни прераждания, имат за цел да ни „вдъхновят” да създадем точния филм, автентичен, а не въображаем.

Това прави възприемането на реалността в мъдростта кабала толкова интересно. Това е така, защото това не е нито теологично учение, нито схоластична дискусия, а е специален метод, който мога да използвам, за да променя наистина собствения си свят, да избягаме в различно измерение.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 20.10.2010

[24999]

Прогресът на откраднатата енергия на отдаване

Какво означава „да се разтвориш сред народите на света”? Твоите егоистични желания разбиват на части стремежа ти към духовното и вклиняват вътре желанието Исра-ел.

Всичко това са твоите собствени желания: Г”Е (желание за отдаване) и АХА”П (желание за получаване), които са примесени така, че е невъзможно да се отделят едно от друго.

Отдаващите желания (Исраел) се пропиват с егоистичните намерения (народите на света) и се учат да отдават заради себе си, заради собствения си интерес и успяват в това повече от останалите народи.

Защото целият разум, чувства, изключителните свойства Г”Е, дадени на Исраел за постигане на духовния свят, се използват от тях за егоистичен успех в този свят!

Тези хора (евреите) се гордеят още и със своите постижения в материалния свят – но тук няма с какво да се гордеем, защото на нас са ни дали мъничка част от духовните възможности, една мъничка искра, за да можем с нейна помощ да се издигнем в духовния свят.

А ние я използваме за незначителни придобивки в този свят – получава се двойна нищожност, „обратен успех” – дърпаме целия свят към безсмислено развитие, докато не се разкрие на всеки, че светът е стигнал до задънена улица.

И кой е направил това? Тези същите искри на отдаването – Г”Е, получени още от Вавилон и използвани заради получаване, а не за нашето предназначение, което е да издигнем АХА”П, получаващите желания (народите на света) нагоре.

От урока по статията „Изгнание и освобождение”, 02.11.2010

[25711]