В последно време получавам много писма за това, че хората са в такова голямо въодушевление, вълнение и напрежение, каквито не са усещали преди нито един конгрес.

По-рано те са пристигали заради удоволствието, в радостно очакване, а сега, освен това, се усеща тревога.

Това е резултат от нашата връзка. Никога по-рано не сме работили над връзката помежду си толкова решително и окончателно. Ние не сме изучавали така усилено всички статии на Баал Сулам – ”Даряването на Тора”, ”Поръчителство” и други, не сме издигали важността на връзката на такава висота.

Сега, поради нашето взаимопроникване, всички се ”заразяват” един от друг с вътрешни вибрации, предават един на друг желания, въодушевления, впечатления. Именно взаимното включване донася на всеки такова усещане за напрежение.

Сега без да заглушаваме това усещане за вътрешно безпокойство, ние трябва да го напълним с радост и увереност, че достигаме нещо велико.

Желанието, което ние сме създали с такова взаимопроникване, от което засега усещаме само вътрешна тревога и безпокойство, ще запълним с увереност, с поръчителство и с радост, с напълване.

Но всеки трябва да бъде радостен, че цялото това вътрешно безпокойство идва от това, че той започва да чувства повече другите и общата развълнуваност се предава на него. Сега това е много осезаемо.

От урока по Книгата Зоар, 31.10.2010

[25435]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Ще бъде ли нашият конгрес нашия изход от егоистичния Египет?

Отговор: Трябва да сме уверени, че ще бъде! Без съмнение! Ние се събираме на конгрес, съединяваме се, всички усещаме колко е важно това, без да обръщаме внимание, че  не ни привлича отдаването на другаря и отдаването на Твореца.

Условието за изхода е да се храним с ”маца” (оскъден хляб, безквасен хляб) именно в богатия, благополучен, сит Египет, просмукан от мазнина.

Изгнанието започва от момента, в който го усетиш. А връщането от изгнание  не е смяна на местожителството, а изход от този бивш за теб Египет  към разкриването на Твореца, към разкриването на свойството отдаване в теб, което започва да ти свети.

Затова сега, преди освобождението, на нас ни е необходимо да почувстваме, че не ни достига духовната свобода! И тогава да тръгнем към разкриването на Твореца и висшия свят – на свойството отдаване в нашите желания.

Всичко се случва вътре в едно и също желание, а не с преместване от едно място на друго. Самата Ерец Гошен, бившата най-благополучна област на Египет се превръща за нас в Синайската пустиня.

В духовния свят няма място – всичко става вътре в желанието, което преминава тези състояния: Ерец Канаан, слизане в Египет, добър и лош Египет – седем сити  и седем гладни години, бягство от Египет в Синайската пустиня, а през нея – в обетованата земя – всичко това се случва на едно място, в желанието, само че в зависимост от нашите усещания в него.

А когато след ”40 години” постигнем в това желание стъпалото Бина, тогава вътре в пустинята разкриваме земята на Израел (”течащо мляко и мед”) и окончателно поправеното състояние – всичко на едно място, което се нарича централна точка Малхут на света на Безкрайността. Всъщност, променя се само гледната ни точка по отношение на това желание и неговата оценка.

Доколкото пожелаем да се включим в Малхут, свойството на 9-те първи сфирот – съгласно това тя получава всевъзможни качества: от лоши до най-добри. Всичко зависи само от Малхут, от нашето желание да усвоим свойствата на висшето и да станем като Него. Всичко се случва само вътре в желанието на човека.

От урока по статията ”За Йехуда”, 31.10.2010

[25445]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Противници на изучаването на кабала

Този, който се занимава с Мишна и Вавилонския Талмуд, а не отделя време на тайната Тора (кабала) и нейните тайни (предизвикващи в изучаващия ги светлината на поправянето), прилича на човек, стоящ в тъмнината, без душа, без светлината на Твореца, която би светила в него. Той е подобен на съхнещо тяло, което не пие от източника на живота (не получава висшата светлина).

За такива е казано: те правят Тора суха (лишена от живот) и не желаят да положат усилия в мъдростта на кабала (макар и да регресират).

Предговор на рав Хаим Витал към “Вратите на предговорите”.

[25429]

Filed under: Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Напълването, което аз чувствам от време на време – това получаване с намерение за мен самият ли е? Тъй като аз не усещам екран…

Отговор: За сега – да, защото това са впечатления от обкръжаващите светлини, във все още неготовите желания (келим), които са неспособни да възприемат тези светлини, да ги превърнат от външни във вътрешни.

Вътрешната светлина може да се получи само с помощта на екран – съгласно моите способности да възприема чуждото желание като свое. Големината на присъединеното желание (авиют) измерва големината (дебелината) на екрана.

Да допуснем, че аз мога да проникна в 10 грама от твоето желание, да го възприема като свое, така че то да се намира в мен като зародиш (ибур), и да се грижа за него.

Тоест, според степента на връзката „твое – мое” – това са тези 10 грама на твоето желание, които аз мога да напълня. Това, което аз усещам в твоето желание, напълнено от мен се нарича мой вътрешен свят, О”П.

След това, аз изведнъж чувствам отблъскване – появило се е допълнително разкритие на егоизма ми – и над него аз се свързвам с предишните 10 грама на желанието и се грижа за него въпреки егоизма, т.е. с увеличен екран – това вече се нарича „кърмене” (катнут, еника) – когато нас ни разделя голямо разстояние, но аз все пак го преодолявам.

След това аз усещам още по-голямо отблъскване – и отново се издигам над него – и това вече е стадият „съзряване” (гадлут, мохин).

Относително кого това се нарича ”зародиш”, „кърмене”, „съзряване”? – Относително мен, тъй като аз извършвам тази работа. А ти може би дори и не знаеш за това…

Така ние оценяваме големината на екрана и се впечатляваме от обкръжаващата, О”М, или вътрешната О”П светлини.

От урока по Книгата Зоар, 31.10.2010

[25438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да спрем надпреварата за наслаждения в този свят и да придобием чувствителност към обединението помежду ни?

Отговор: Външната надпревара ще преустановим тогава, когато се включим в група и започнем да живеем нейния живот.

Баал аСулам и Рабаш обясняват, че от този свят ми трябват само най-необходимите неща. Това не означава, че трябва да се ограничим с елементарните насъщни потребности, а да използваме онези, които са ни нужни за нормалния съвременен живот. Ограниченията основно се отнасят до СМИ.

Ако информацията е нужна за разпространяване на кабала, за професионално напредване, то това се смята за необходимо.

Никой не забранява гледането и слушането на СМИ, не изисква изолиране от света. Трябва да знам обаче, как да избирам информацията, защото аз несъмнено я попивам.

Не е възможно да допусна нещо в себе си и то да не остане в мен. Ако съм пропуснал нещо през себе си, тази информация, тези впечатления вече се намират в мен.

И затова, трябва предварително да се ограничавам каква инфомрация ще получавам. Иначе съм широко разтворен за целия свят и той се настанява в мен.

Връзката с хората е необходима, но в строго определена степен. И тази степен се нарича „необходима”, „насъщна” за духовния напредък.

Разбира се, не трябва да влизам в манастир или да живея в пещера, но не бива и прекалено да се разкривам пред бъркотията, която ми носи светът.

А във всичко останало, искам да се подлагам на въздействието на своето обкръжение и на първоизточниците. Благодарение на правилното намерение и помощта на групата, аз придобивам по-силно желание и по-ясно виждам целта.

От урок по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25418]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Любов към ближния като към себе си, означава, че аз се прониквам от желанията на ближния, като от своите собствени и дори повече.

Подобно на Бина, аз «поглъщам» желанието на ближния със своите АХАП, за да го обезпеча с всичко, което той желае. Това е любовта. Така майката обича своето дете.

За това ми е нужно да постигна стъпалото Бина, преминавайки през стъпалото «хафец хесед» (излизане над/от своите желания). Отначало, когато в мен се пробужда точката в сърцето, аз придобивам свобода на избора, постъпвам в група и се уча, като при това оставам в егоистичното намерение «ло-лишма».

След това се повдигам на първо ниво на алтруистично намерение «лишма», което се нарича «хафец хесед». На това стъпало на Бина, отначало придобивам желанието за отдаване – Г”Е, а след това – желанието да получавам, за да отдавам – АХАП.

Издигам се над планината на егоизма на нулево, първо и второ стъпало – Г”Е, а след това – над планината на егоизма на трето и четвърто стъпало – АХАП.

И ето, сега аз задействам своя АХАП, за да се отнасям към другите така, както Бина се отнася към Малхут. Това вече е съвършеното намерение лишма – стъпалото любов.

Защо любов? Защото се включвам в другите, приемам техните желания и ги обслужвам.

Така ние постигаме любовта към ближния и в нея разкриваме любовта към Твореца, ознаменуваща края на поправянето.

От урок по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Ние всички се намираме в онова египетско робство, за което разказва Пасхалната Агада – извън духовния свят.

Затова трябва да осмислим и установим доколко сме готови за възможността за бягство, която може да ни се открие във всеки момент – и ще съумеем ли да избягаме тогава?

Защото на този етап вкусът на духовната работа се усеща от нас като сух и безвкусен хляб, а любовта към другарите има горчив вкус, който не желаем. Всичко това означава, че се намираме в изгнание от духовното.

Ние чувстваме, че духовния свят е много по-високо, а аз съм изгонен от него, защото не мога да го оценя и да разбера колко е хубав. В своите сетивни органи аз го чувствам лош – т.е. намирам се в тъмнина.

И не самият Египет е тъмен, Египет сам по себе си е огромна и богата империя, бляскава и изобилна. Тъмнината идва оттам, че, намирайки се в този Египет, аз търся духовното и относително него се чувствам в изгнание, то за мен е като „безвкусен хляб”.

Аз чувствам това състояние, единствено ако искам да изляза от Египет, и трябва да се съглася да ям такъв безвкусен хляб, за да се подготвя за бягство.

Аз ще се съглася да бягам, ако почувствам, че Египет ми носи египетските наказания и аз повече нямам сили да търпя това състояние. Аз чувствам, че действително искам да се съединя с другите, а Фараонът не ми позволява!

Аз искам поне малко да се измъкна от това египетско робство, да достигна някаква форма на отдаване – аз чувствам, че само в отдаването има живот! Но засега се намирам в „ло лишма”, в егоизма, и искам да победя, да избягам от Фараона, който ми носи нещастия.

Такова отношение трябва да бъде формирано в групата, че да закрещим от толкова тежка работа, точката на Моше е започнала да ни дърпа напред, а Фараонът се е проявил окончателно, давайки ни да разберем, че егоистичното използване вече няма да ни донесе нищо добро в бъдеще.

Защото точката в сърцето е достигнала такова пълно противопоставяне с егоизма, че ние не можем да търпим всичко това повече.

Ние сме се съединили един с друг и сме повдигнали значимостта на духовната цел на такава висота, че повече не можем да се намираме вътре в своето его. Ние искаме да излезем от него!

Нека ми предстои да се храня с безвкусен хляб – няма значение! Аз трябва да бъда в отдаване! Защото цялото напълване, което дава Египет, е на животинско ниво, а аз не искам да живея повече, единствено за да храня своето животно! Аз искам да живея човешки живот, заради човека в мен!

Всички тези сметки ме водят към бягството, но самото бягство е чудо свише.

От урока по статията “За Ехуд”, 31.10.2010

[25455]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос, който сега всички задават! Как на предстоящия конгрес може да бъде постигната правилната връзка и да бъде получено добро влияние от обкръжението?

Отговор: Всеки пристига без никакви ангажименти, няма никакъв натиск, главното е да се почувства, колкото се може по-свободно. Пристигам на конгреса, загърбил всички вълнения и се намирам там, все едно нямам никакви проблеми. Струва си да се подготвиш по този начин – все едно отиваш на пикник, в отпуска, без никакви грижи.

Хубаво е, разбира се, да се научат песните и да се проучи страницата за подготовка на конгреса в интернет. Но важното е да дойдеш с усещането за абсолютна свообода, на такова място, на което никак не те притиска, а обещава само наслада и свобода. Именно това състояние означава приближаване към висшата светлина.

В духовния свят няма напрежение, нито проблеми или тежки задължения – нищо! Човек трябва да дойде открит за радостта! Сега получавам много въпроси и писма – хората преминават през трудни състояния и чувстват стрес, съмняват се: да ходят ли на конгреса или не, подходящо ли е това за тях. Някои чуват за поръчителство и се плашат, мислейки, че не са способни на това. Някой е чул, че там се приготвят да получат „светлина”, а не знаят какво е това.

Хората не разбират, че става дума просто за единението, до което сега трябва да стигне целия свят! А ние искаме да го ускорим, докато върху нас не са се стоварили ударите на природата.

Благодарение на единението, което се опитваме да осъществим, ние ще постигнем усещането за висшия свят, за висшия живот. Такова единение лекува от всички нещастия и проблеми.

Баал аСулам пише в края на „Предговор към книгата „Зоар””, че отдалечаването ни един от друг е източник на цялото зло, на всички страдания, болести и беди. И обратно, ако започнем да се сближаваме, ще се изчистим от проблемите на всички нива: материални и духовни.

Затова, идвайте свободни и радостни – никой с нищо не ви ангажира! Не е задължително дори да си носите усмивка, ние ще ви я организираме на място, ще видите.

От урока по статията „Свобода на волята”, 29.10.2010

[25304]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Нашият основен проблем се състои в това, че недооценяваме силата на мисълта. Необходима е вътрешна концентрация към обединение в единна мрежа, където всички сме заедно. Там ще намерим същността на Тора, методиката, нейната вътрешна сила.

Този момент още не е достатъчно изявен, недостатъчно оценен и важен в очите ни. Не му отделяме внимание.

Материалите ги знаете така, че нямате равни. Предприемат се множество действия. Обаче у всеки не достига вътрешна концентрация навътре към себе си.

Защото аз не се обединявам с тази група, която виждам с очите си. Аз се съединявам с общия стремеж към взаимност, към взаимовключеност, към отдаване.

Това прилича на „облак” духовна енергия между нас. Него трябва да търсим, към него трябва да се стремим.

Аз не се ровя в другаря си, опитвайки се да напипам неговата точка в сърцето. Тя се проявява в самия мен – тук аз намирам вътрешната същност на групата.

Всичко се прояснява в мисълта и именно мислената концентрация не ни достига. В ежедневието тя отсъства или е недостатъчна.

Ние съдим по външните действия, а това е неправилен критерий. Потапяйки се по-дълбоко, аз мислено се концентрирам върху това, което трябва да ми разкрие вътрешната връзка – да се разкрие като някакъв замисъл, желание, система, в която живея.

Затова кабала се нарича вътрешна наука. Баал аСулам много пише за разума, за разсъдъчния анализ. Именно по пътя на мислената концентрация ние идваме до вътрешната яснота.

И въпросът тук не е в това колко някой е умен, а в това колко той се старае. Нашите усилия трябва да се съсредоточат върху това вътрешно търсене.

Общото поле на нашето желание се намира между нас, в нас. Нека то е скрито, но то е там. По пътя отгоре надолу всичко вече е подготвено и сега аз трябва да го разкрия, движейки се отдолу нагоре.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25402]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Наближаващият Конгрес – това е конгрес на обединението. Ние искаме да създадем такова единство, в което да разкрием висшия свят, това означава, силата на общото сплотяване да се издигне над личния егоизъм на всеки.

Нека всеки да почувства, че в този подем се крие ново усещане за новия свят, порив за ново измерение, където ние ще съществуваме в отдаване, а не в получаване, като тук.

Втората половина на реалността живее по закона на отдаването, в отличие от реалността на нашия свят, съществуващ по закона за получаването.

Обединявайки се един с друг, ние искаме всеки да получи от групата големи сили, които да му позволят да излезе през „гърлото на бутилката” и поне малко да усети света живеещ по принципа на отдаването.

И дори след това да паднем обратно, това е без значение, с времето такива излизания ще се усещат. Човек ще започне да привиква с битието между двата свята и да разбира какво става с него, докато неговите усилия не се увенчаят с успех и стане постоянен жител на духовния свят.

От урока по статията на Рабаш, 31.10.2010

[25415]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как мога да се обърна към групата, ако каквото и да правя, в своите мисли, аз си оставам егоист? И как на конгреса можем да усетим обкръжаващата светлина и да я направим вътрешна?

Отговор: Да се включа в група означава да постигна общото желание така, че да нямам нито мисли за себе си, нито лична цел, мнение, а само общи – „като един човек с едно сърце”. Тоест аз не искам да усещам себе си и да съдя със собствения си ум, а само да бъдем всички заедно.

Аз не знам какво значи „общи мисли и желания”, но нека това бъде нещо, отнасящо се към всички. И доколкото ние се съединяваме заедно, в едно сърце и в един разум, дотолкова това се нарича група, иначе не! И благодарение на това съединение ще можем да напредваме.

На конгреса, ние много силно си въздействаме един на друг и ако човек поиска правилно да се възползва от тази сила на всеобщо вдъхновение, ще може да се смеси с останалите желания.

За тази цел е необходима сериозна вътрешна работа, усилия. И тогава, той ще може да се присъедини и да почувства общия разум и чувства, в които участват всички души, вече постигнали в нашия свят всички духовни стъпала.

Ако се съединим помежду си дори на някаква част от процента, чрез това, вече ще се включим в цялата обща система от души и всички те ще започнат да ни въздействат – кабалистите от всички поколения, пророците, ще започнат да работят заедно с нас! Ние ще навлезем в мястото, където се намират те и ще се обединим с тях в един общ разум и чувство.

Можем да бъдем редом с тях, като деца, но все пак ще притежаваме същото усещане и разум, и ще започнем да постигаме общата душа.

И тази връзка ще остане завинаги, дори ако после изчезне от усещането ни! В нас вече ще бъде записано, че сме я постигнали!

В духовния свет нищо не изчезва – всичките ти постижения се записват на твоята сметка, дори ако после изгубиш това усещане, за да можеш да се издигнеш едно стъпало по-нагоре. Но това стъпало е вече твое!

От урока по статията „Съзидателният разум”, 28.10.2010

[25207]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Молитвата, молба за помощ към Твореца в лоши времена ли е? Може ли да произнесем традиционните молитви със свои думи?

Отговор: Молитва се нарича работата в сърцето, а не думите, които човек произнася. Мога изобщо да не знам думите на молитвата, нито пък езика.

Защото викът на бебето също е молитва. То не знае никакъв език и просто крещи. Защо? Просто иска нещо. Именно това се нарича молитва.

Молитвата – това е издигането на МА”Н, разкривнето на пустото желание. Издигане на желанието означава, че искам нещо по-високо, в сравнение с моето настоящо състояние. Ако го желая – това се нарича молитва.

А ако искам нещо, което не превишава моето сегашно ниво, тази молба не се смята за молитва и не се издига нагоре – към висшия, който се грижи за мен.

Висшият е готов да извърши само едно действие – да ми помогне да се издигна към него. Той е предназначен именно за това, съгласно реда на стъпалата, спускащи се отгоре надолу.

Затова, моята молитва трябва да бъде подемът МА”Н – „мей нуквин” (водите на нуква), когато Малхут желае да се уподоби с Бина.

Има ниво на Бина и ниво на Малхут. При Второто Съкращаване (Цимцум Бет), Малхут се издигнала в Бина и в Бина вече присъства Малхут.

След това, в резултат на разбиването, Малхут се спуска от Бина обратно в Малхут, но вече се спуска заедно с разбитата Бина. Именно това е заложената в нас духовна искра (точката в сърцето).

Сега, от нашата обща Малхут – от нашето желание за наслаждаване и искрата на Бина, пробудила се в нас, ние желаем да издигнем тази искра обратно в Бина.

Моята работа се състои в оценяването на духовната искра в сравнение с Малхут. Аз ги сравнявам помежду им. Ако искрата е по-високо, значи желая да се уподобя на Бина, да се слея с нея. Защото искрата е частта от Бина, която е в мен – частицата от Твореца свише.

Тогава, със своя стремеж, аз като че ли я издигам обратно към нивото на Бина. Това се нарича „води на нуква”, които издигам нагоре – частта от Бина („водата”), намираща се в Малхут („нуква”). Това се нарича вик, молитва. А какво произнасяш по това време – никой не се интересува.

От урок по книгата „Зоар”, 18.10.2010

[25364]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Ако човек е достоен за духовен напредък според разчета на общата система от души, тогава светлината го води напред, към самореализация. По този начин, той бива доведен в група и трябва да вярва, че тя му е дадена свише.

От този миг нататък, той има свобода на избора – да се укрепи сред другарите. Това поражда няколко положителни момента:

1. Човекът излиза от себелюбието. Светлината спомага за израстването на човека, издига го над егоизма и го връща към източника, за да се включи в общата мрежа и там да разкрие Твореца.

Необходимо е да се разбере, че ние и сега сме в единната мрежа, но не можем да го усетим, тъй като сме прекалено приземени. Не ни достига чистота, изострена възприемчивост, за да видим системата, в която се намираме и сега.

Според написаното в книгата „Зоар”, нашите очи са обърнати навътре и затова не виждаме реалното положение на нещата, не разбираме къде се намираме.

Нещо повече – ние презираме това изостряне на усещанията, отхвърляме го и не си позволяваме да станем малко по-чувствителни към връзката между нас.

А тя присъства вътре в нас – трябва само да се вгледаме внимателно и ще я разкрием. А след това, благодарение на разкриването, ще започнем да получаваме светлината, връщаща към Източника.

В крайна сметка, не светлината идва към нас, а ние отиваме към нея. В зависимост от степента в която човекът е привлечен към системата от връзки между другарите, той се сближава със светлината.

Защото общата система е неизменна и съвършена, но се проявява постепенно, съобразно това колко сме възприемчиви към светлината. Тя е постоянна и на нас са ни необходими само желания, насочени към нея

2. Групата помага на човека да се съпротивлява на външната среда. Сега той може да се спаси от властта на заобикалящия го свят, който чрез своите желания, мисли и цели въздейства на всеки.

Човекът влиза в групата, включва се в нея, иска да ѝ се подчини и получава други мисли, желания и цели, избавяйки се от външния диктат.

3. Човекът получава сили от цялата група и сега, самият той представлява силата на нейната обща душа. Разбира се, това прави стремежът му към светлината мното по-голям от онзи, който го е довел в групата.

С такъв мощен импулс към светлината и поправянето, човекът привлича въздействието на светлината върху себе си и тя го издига от неговото егоистично намерение – ло-лишма към алтруистичното намерение – лишма

От урок по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Какво е това „Матронита”, за която говори Зоар?

Отговор: Матронита е Малхут. Общото желание да сме подобни на Твореца се нарича Матронита. Творецът (Кадош Бар Ху) е общото име на светлината НАРАНХАЙ, която ни напълва.

Но ние не можем да почувстваме самата светлина. Какво е светлината Нефеш? Как да кажа нещо за нея? Сега опитвам нещо и усещам сладък вкус – наричам го светлината Нефеш. После опитвам друго и усещам по-сладък, по-дълбок вкус, с различни вътрешни нюанси, и го наричам светлината Руах.

Как да ги измеря? Измервам ги чрез растежа на моето желание, което трябва да разкрие допълнителен вкус в новата светлина Руах в сравнение със светлината Нефеш. Колко желания участват в усещането за светлината Руах? Да предположим, че е имало пет желания, за да разкрия светлината Нефеш. Сега са нужни повече от двадесет, за да разкрия всички допълнителни нюанси на усещане, което се нарича светлината Руах.

Но как измервам тази светлина? Спрямо това, колко усещания все още трябва да задействам, за да я разкрия. Затова може един човек да слуша опера, да и се наслаждава и да усеща цяла гама чувства, докато друг човек, седящ до него, да гледа часовника си и нетърпеливо да чака да свърши.

От урока по книгата Зоар, 31.10.2010

[25441]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Работейки в групата върху обединението на приятелите, дори и на най-първата степен, ни помага да добием общ стремеж за издигане над нашето егоистично желание. Чрез общата ни връзка получаваме висшата светлина, висшата сила, коятони влияе и повдига.

Говорим за система, която работи като посредник: Ако се стремим да станем част от нея, тогава висшата светлина работи чрез системата, и ни повдига. След като се свържем в обща система, тя ще се напълни с висшата светлина.

От урока по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25426]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

“Пустинята”, в която излизам от егоистичното робство е всъщност групата. Тъй като намирайки се във взаимно отдаване и наслаждавайки се от това, че отдавам на всички – това за мен е истинската «пустиня» и «оскъдния хляб» (питки, маца).

Ако можех да получавам егоистично наслаждение от отдаването, аз с радост бих отдавал, за да получавам! Но да отдавам «заради отдаването» без всякаква корист, не мога.

Не съм способен на такова действие, не мога да мръдна пръста си «с енергията на отдаване». Не получавам никакво подхранване, нима двигателя може да работи без гориво, без електричество?!

Егоистичното получаване ми дава огромна енергия от всякакъв вид: калории, джаули, ватове. А отдаването нищо не дава! Движа си ръката заради получаването, но веднага щом открия, какво е това отдаването – аз застивам и не мога да се движа по нататък.

В този момент, когато по средата на действието узная, че то е поради отдаване – аз замирам, застивам… и нищо не мога да направя. Могат да ми викат: «Е, направи го, остана още едва едва…!» – но аз нямам сили.

Затова не можем от своя Египет да видим красотата на духовния свят и да го пожелаем. Само групата ни внушава колко важно е духовното – тя мами егоизма ни, уверява го, че в духовния свят ще му бъде по-добре.

И доколкото всички ние сме вътрешно свързани и си влияем един на друг, аз приемам тази измама – така, както до тогава мен са ме мамели с наслаждения от този свят, действайки чрез гордостта ми, сладострастието и честолюбието.

И аз изведнъж започвам да желая духовното толкова много, че съм готов да захвърля всички егоистични придобивки, «цветущите градове Питом и Рамес», пълните котли с риба и месо и да бягам в пустинята, с една торбичка брашно на гърба.

Затова цялата ни работа се състои в това, да внушим един на друг, че духовния свят е най-доброто, което може да съществува! Макар по отношение на днешните ни егоистични желания това да е абсолютна пустиня и обикновен хляб.

И за това не трябва да се отчайваме от състоянията на падение – тъй като това е истинското ни състояние, което трябва да бъде преди пробива! От една страна аз реално оценям ситуацията и разбирам, че не желая да отдавам, аз ненавиждам това и не го приемам.

Едновременно с това, то е толкова важно, че каквото и да става, искам да го постигна и смятам живота без духовното по-лош от смъртта! Такова отношение ни внушава обществото.

От урока по статията “За Ехуд”, 31.10.2010

[25448]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпреки, че се намираме в единна система, връзката между нас е разкъсана. Дават възможност на човека да почувства зачатъка на неговата връзка с всички и това усещане представлява живота в нашия свят.

Едновременно с това се появява възможност да обновявам и засилвам тази връзка в посока на отдаване, за да живея. Ако не го направя, духовната искра в мен угасва.

А след това ми дават ново желание, нова искра – с други думи, аз извършвам кръгооборот и идвам в нова реалност.

Тук ми разкриват друга връзка с общата система Адам Ришон и аз отново се чувствам живеещ в нашия свят, в един или друг период, в рамките на такива или други взаимоотношения между хората. Това вече е друг шанс, на друго ниво на желанието, на друго ниво на взаимовръзки.

Ако отново не съумея да реализирам ситуацията, отново ме преместват на друга степен на взаимовръзка – с други думи, аз извършвам кръгооборот, за да се появя в друго поколение, в друго време и да получа още една възможност да се обединя.

Всеки път ми разкриват определено ниво на взаимовръзка с другите хора, за да намеря начин да се обединя с тях чрез връзките на любовта. В този свят, принудително ми определят минималното ниво на връзка.

Ако пък аз сам намеря една или друга степен на връзка, основаваща се на любов, то вместо нашия свят, ще усетя много по-висока и интензивна форма на битието – духовен и вечен живот.

Сега, вместо върволици от решимот, създаващи в мен усещането за постоянна смяна на живота и смъртта, аз сам непрекъснато възобновявам връзката с другите и се издигам над поредицата „презареждания”. Връзката повече не се къса и животът не се прекъсва със загубата на тялото.

Така или иначе, всичко е включено в единна система, където действа законът за правилното взаимодействие на частите. Този закон е Творецът, любовта.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25284]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Намираме се в този свят в особено състояние, създадено от разпространяването на светлината отгоре надолу. От светлината са създадени всички съсъди-желания, а ние сме части на цялата тази реалност – единствената, която притежава свобода на волята да промени това състояние и цялата природа, цялото творение.

Цялата природа ни е дадена такава, за да я използваме и да се издигнем до висотата на Твореца. Затова, няма вече какво да чакаме свише, и ако закъсняваме с реализирането на тези етапи, на които вече е трябвало да се променим, то ние ги усещаме като страдания.

Натискът от страна на природата през цялото време нараства, защото в нея е включен специален двигател на развитие – различни светлини, постоянно слизащи отгоре и проявяващи се с все по-голяма сила, пробуждайки в нас все по-големи духовни гени – решимот. Защото поправянето става от по-лесното, към все по-трудното.

Но ако закъсняваме и не поправяме пробуждащите се днес в нас решимот, то този дълг се натрупва за утре и закъснението, разликата се увеличава до две решимот – днешното и утрешното. А вдругиден – тя ще бъде вече тройна и от увеличаването на тези непоправени решимот, ние усещаме страдания – разликата между нас и светлината.

Вместо да преодолеем този разрив и да се уподобим на светлината, съединявайки се с нея и ставайки една обща система, за да я разберем, да я почувстваме и да се напълним с нея, участвайки във всички нейни действия, ние заставаме против нея и все повече увеличаваме своята противоположност.

Точно тази противоположност се усеща в нас като страдание, защото нашето желание за наслаждаване иска светлина! Макар да не осъзнаваме какво искаме, ние стоим пред нещо, което ни е необходимо, а не го получаваме. Това се усеща под формата на всякакъв вид страдания.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25374]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: В какво ще се изрази нашето всеобщо включване по време на конгреса?

Отговор: Взаимовключване между нас има не само на конгреса, а и в ежедневието ни. Сутрешният урок – това всъщност е нашата взаимовръзка в концентриран вид.

Едновременно с нас учат хиляди хора от целия свят. Ние учим от едни и същи източници, от един и същ материал, четем блога, отговаряме на въпроси в системата на духовния стимулатор, заедно пеем, с една дума, живеем в една тематика. Благодарение на това ние се свързваме един с друг.

И с всеки ден това взаимовключване става по-дълбоко, докато достигнем до състояние на поръчителство.

Какво е това поръчителство? Това е такова минималното ниво на взаимовръзката между нас, което съответства на първата духовна степен, когато висшата светлина може да освети духовният ни съсъд.

От програмата “Кабала за начинаещи”, 27.10.2010

[25351]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Ако отворите молитвеника на кабалистите, ще видите там отделни букви, а не думи, защото става въпрос за усещания, за вътрешни действия, екрани, отблъскване и привличане на светлината. В духовното не съществуват думи.

Ако вземем думите от нашия свят и започнем да ги съотнасяме с духовното, това е нормално. Но можем да минем и без думи. В човека, който пребивава в духовното, няма думи.

Баал аСулам се е молил да го спуснат от неговото ниво на такова стъпало, на което да може да намери думи и да предаде на по-нискостоящите постиженията, облечени в думите на техния свят, за да могат те поне нещо да разберат.

Но в духовното има само усещане. Няма нужда да го обличам в някакви думи, защото аз имам решимот и „вкус” (таамим), които усещам. Не ми е нужно да си ги изявявам на самия себе си – само ако искам да споделя впечатленията си с другите. Но изясняването винаги е ограничено. Нито една дума не може да включи в себе си неговото напълване.

Затова молитвата е работа на сърцето, вик от дълбините на сърцето, без всякакъв език и молитвеник. Молитвеникът е написан за нас от кабалистите, членовете на Великото Събрание, преди началото на изгнанието, когато ние сме паднали от духовното ниво.

Защото ако паднеш от осъзнаването на духовния свят в този свят, то няма какво да ти бъде казано за духовното. И затова те са ни написали молитви, за да можем поне под някаква форма да говорим за него.

Защото връзката все пак се запазва и, когато в периода на изгнание много хора произнасят думите от тази книга, те при всички случаи предизвикват някакво действие на околната светлина, съхраняваща народа. Но това е само за периода на изгнание и за кратко време. И това не е истинска молитва.

А сега ние дойдохме до такова състояние, че трябва да започнем да работим от точката в сърцето, увличаща ни обратно в Бина.

От урока по Книгата Зоар, 18.10.2010

[25361]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→