Въпрос: Какво представлява намерението в мен и защо то е толкова важно, ако разумът и усещанията не се взимат под внимание при напредването в духовното?

Отговор: Намерението – това е човекът в мен, то определя какво искам измежду всичко, което съществува в мен. Всичко, което ме напълва: усещания, разум, надежди, фантазии, мечти, минало, настояще, бъдеще – всичко преобръщам и изяснявам: какво искам измежду всичко това?

Аз в тази бъркотия нищо не разбирам, всичко е смесено, днес така, утре – иначе. Но онова, което искам, се нарича намерение. Тоест, сега аз гледам отгоре на своя живот и на всичко, което имам, и решавам кое е най-важно за мен.

Това е такава точка, в която аз мога да взема някакво решение – или отново да се потопя до гуша в този „коктейл”, който съм забъркал, и да забравя за всичко – да се върна към нормалния живот.

Или ще се издигна над него и искам да измъкна от цялата тази смесица само това, което ми е полезно за напредването, за бъдещия живот. Ето това трябва да реша, и затова намерението това е целият човек.

От урока по Книгата Зоар, 25.11.2010

[27806]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment →