Там, където желае сърцето…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да молим светлината да ни измени, ако не я усещаме?

Отговор: Това е вярно – първо трябва да съществува желание и едва след това можем да се обърнем към светлината.

Ако напиша за себе си на хартия: „Трябва да моля светлината!” – и повторя това сто пъти, нищо няма да се случи. Ако ми стане навик, ще повтарям тези думи като магнетофон – и нищо повече.

Но на нас ни е дадена възможност да изменим желанието с помощта на обкръжението. Защото ние не съществуваме в усамотение, а сред други хора.

Ако аз се вслушвам в тях и ги гледам през призмата на завистта, страстта, жаждата за почести – всички тези свойства са заложени в моето желание да се насладя, – на мен ми се иска да получа от тях всичко хубаво, което имат те, и да се издигна по-високо от тях.

Ако те се опитват да станат крадци, аз искам да стана най-главният, силен и удачен крадец, защото те уважават това.

Ако моето обкръжение придава важност на свойството отдаване, то аз естествено ще искам да преуспея в това повече от другите, защото това ще стане важно за мен.

Затова аз мога да изменя желанието на сърцето си за сметка на обкръжението. И затова е написано: „Да направим – и ще чуем!”, защото аз съм способен да върша действия, в резултат на които изведнъж ще пожелая онова, което не е заложено в мен изначално – да отдавам на другия, да придавам важност на това, по някакъв начин егоистично да пожелая да бъда в отдаване.

Защото аз се намирам в егоистично общество и ако това общество започне да ме убеждава, че си струва да се отдава – аз, естествено, както и всичките ми приятели, също ще започна да мисля, че да се отдава наистина си струва.

Но при това, аз мисля кое ще е изгодно за мен – да стана важен за тях, да бъда велик, да получа висшия свят, да получа Твореца. Да отдавам – добре, ще отдавам; главното е да припечелиш. Това се нарича „ло лишма”.

Ако, движен от такива стремежи, аз все пак искам светлината да дойде и да ме промени – тя започва да ме променя и аз изведнъж се заразявам с някакъв „вирус” – получавам това, което не съм имал преди, не съм желал и не съм възнамерявал да получа. Изведнъж аз започвам да мисля, че да отдаваш – това е нещо особено, хубаво, извисено.

Откъде идва това? – То възниква подобно на болест, която изобщо не е желана. Аз започвам сериозно да се замислям за това, че да не мисля за себе си, а за другите, без всякаква изгода и награда за себе си – това е хубаво.

Разбира се, съществува последователност на измененията, през които преминавам. В началото аз мисля, че ми е достатъчно да се откъсна от егоистичното си желание да се насладя – и тогава ще се чувствам по-добре и по-свободен.

След това си мисля, че си струва да отдавам на другите, защото за сметка на това аз все пак ще спечеля някакво предимство, защото в крайна сметка ще стана близък на Твореца – а това също има някаква стойност…

И така нататък, докато светлината стъпаловидно не ми подейства по такъв начин, че аз ще достигна чистото намерение, наричано „лишма” – изключително „заради отдаване”, без всякаква полза за себе си. И аз чувствам това, проверявам какво е без всякаква полза за себе си.

От урока по статията на Рабаш, 26.11.2010

[27765]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: