Аз разкривам единството с преки или косвени действия.

Като действам направо, аз се грижа за приятелите, помагам им, правя им чай или кафе, обслужвам ги – с една дума, обединявам се. Така е прието в нашия свят – сближаваме се с хората като им доставяме радост с подаръците си.

А що се отнася до духовните действия, аз трябва да виждам в другарите си най-добрите хора на поколението. Те са споени помежду си, а аз се намирам извън тяхното единство и прекланям глава, за да стана едно цяло с тях. Към това поправяне се стремя особено по време на учене.

Като резултат от моите усилия – вътрешни и външни, в действията и намерението, при мен идва светене от по-високо стъпало, което аз си представям поправено. Представям си, че там всички ние сме обединени и заедно разкриваме светлината между нас, съгласно подобието на свойствата.

Работата ми се състои в това, чрез моето самоотричане да предизвикам въздействието на Висшия. Но да не преча, а само да се включа. Този период се нарича „трите дни на прикрепянето на семето в матката”.

Необходимо е само да се абсорбирам вътре – все повече и повече, постоянно да анулирам егоизма си, за да не бъда чуждо тяло във висшето. Иначе ще се получи отравяне.

„Висшият” не е някаква абстракция, а другарите. Те изглеждат все по-зле в очите ми и аз трябва непрекъснато да се противопоставям на това чрез работа над знанието.

Струва ми се, че външният свят ми предлага великолепно обкръжение от умни, здрави и радостни хора, които могат добре да си прекарват времето.

А тук е обратно – дразнят ме глупавите разговори и лицемерието. И аз работя все повече и повече, за да мога във всяко състояние да разкривам уникалността и величието на своите другари.

Периодът на зараждане е продължителен процес и неговата задача е самоотричането. Намирам се в майчинската утроба, в особена група, сред другари, с които трябва да се обединя и чрез тях да получа помощ свише.

Състоянието на зародиш е преходен етап. Издигането до първото духовно стъпало е най-трудно.

Но как така? Нали е казано, че поправянето става от лекото към тежкото. Нещо повече, Баал аСулам пише в статията „Една Заповед”: „Основният тежък момент при служенето на Твореца е първото скачване”.

Друг изход няма, защото става дума за промяна на парадигмата, на отношението, на възприемането на действителността. При този процес, в човека се променят много параметри и той започва да гледа на света по съвсем различен начин.

От урок по статия на Рабаш, 02.11.2010

[25663]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →