Въпрос: Как по-бързо да се обърна към Твореца с молитва и при това да не Го съдя?

Отговор: За Твореца не е важно съдиш ли Го или не. За Твореца не е така важно благославяш ли Го или Го проклинаш, по-важното за Него е да не си Го забравил.

Ти не забравяш какъв е Творецът, че Той е добър и твори добро, че Той е причината за всички събития в твоя живот.

А ако ти не би получил сега, това е за по-добро – но не просто за по-добро: това те издига до целта. Дори ако усещанията са лоши, ти получаваш и разбираш с точност това, което е необходимо, за да се устремиш от тази точка към целта.

Как да се устремя към целта? По пътя на включване в група. Как да се свържа с група? Чрез всевъзможни действия. Какво ще излезе от това? Аз ще получа от групата много по-силни желания.

И ето тук аз ще почувствам, че нищо не струвам и че не ще мога да се издигна. Силното желание, получено от групата, ще породи като че ли противоположна реакция.

Как може да стане това? Да вземем за пример боен отряд от двадесет човека. Тук всеки получава поддръжка от всеки и с двадесеткратно умножени сили командата излиза на задание.

Но съвсем не е така в група на кабалисти. Вместо така да умножим своите сили със силите на другарите и да се хвърлим в атака, аз се чувствам двадесет пъти по-слаб, а целта става двадесет пъти по-важна в моите очи.

Ние мислим, че ще станем по-силни, включвайки се в група. А на практика, ние отслабваме, но заедно с това се проникваме от другарите, от важността на целта.

Сега аз гледам на целта като очарован, но… абсолютно не виждам възможност да я достигна. Именно така – противоположно на това, което става в нашия свят.

Групата трябва да ме поддържа, показвайки, че това е желано състояние. Към това трябва да достигнем, а Творецът ”няма да ни повали ” и ”няма да ни хвърли по гръб”, като ни остави ”бездиханни на бойното поле”.

По своето време разузнавачите, изпратени в земята на Исраел, са попадали именно в такъв капан. Всички прегрешения на народа на Исраел, тоест ”отиващи към Твореца”, са описани в Тора – само защото хората не могат правилно, тоест целенасочено да оценят/ да осъзнаят възникващите в тях впечатления за себе си, за групата, за Твореца, за пътя и за целта.

Въпреки упадъка на силите, целта е висока и важна в нашите очи. Сега е и времето, именно благодарение на упадъка на силите да закрещим: ”Къде е светлината?! Ти обеща!” Творецът обича, когато ние искаме. Това се нарича: ”Победиха Ме синовете Мои”. Тогава ние и ще получим сили.

По такъв начин, наред със слабостта и с важността на целта, групата трябва да предава на всеки увереност в това, че ние все пак ще постигнем своето.

От урока по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25873]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →