Въпрос: Напълването, което аз чувствам от време на време – това получаване с намерение за мен самият ли е? Тъй като аз не усещам екран…

Отговор: За сега – да, защото това са впечатления от обкръжаващите светлини, във все още неготовите желания (келим), които са неспособни да възприемат тези светлини, да ги превърнат от външни във вътрешни.

Вътрешната светлина може да се получи само с помощта на екран – съгласно моите способности да възприема чуждото желание като свое. Големината на присъединеното желание (авиют) измерва големината (дебелината) на екрана.

Да допуснем, че аз мога да проникна в 10 грама от твоето желание, да го възприема като свое, така че то да се намира в мен като зародиш (ибур), и да се грижа за него.

Тоест, според степента на връзката „твое – мое” – това са тези 10 грама на твоето желание, които аз мога да напълня. Това, което аз усещам в твоето желание, напълнено от мен се нарича мой вътрешен свят, О”П.

След това, аз изведнъж чувствам отблъскване – появило се е допълнително разкритие на егоизма ми – и над него аз се свързвам с предишните 10 грама на желанието и се грижа за него въпреки егоизма, т.е. с увеличен екран – това вече се нарича „кърмене” (катнут, еника) – когато нас ни разделя голямо разстояние, но аз все пак го преодолявам.

След това аз усещам още по-голямо отблъскване – и отново се издигам над него – и това вече е стадият „съзряване” (гадлут, мохин).

Относително кого това се нарича ”зародиш”, „кърмене”, „съзряване”? – Относително мен, тъй като аз извършвам тази работа. А ти може би дори и не знаеш за това…

Така ние оценяваме големината на екрана и се впечатляваме от обкръжаващата, О”М, или вътрешната О”П светлини.

От урока по Книгата Зоар, 31.10.2010

[25438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →