Нашето желание е създадено с обратния отпечатък от светлината и затова ако то усеща само себе си – това е ужасно усещане, усещане за непопълнена празнота, за бездна.

Просто не ми трябва да чувствам само самия себе си, аз не мога без напълване! Това се нарича Нуква, ”некев” (отвор), празно желание, за което е необходимо напълване.

А Творецът е съвършен и не се нуждае от нищо. Това е пълният покой и неподвижност, Той е абсолютно неизменен, не Му е необходимо да се движи и да прави нещо.

А бедното творение (желанието, потребността от светлина) се чувства нещастно и не може да се успокои, докато не получи напълване и усещане за съвършенство. През цялото време то се намира в страх и трепет, в търсене на липсващото напълване.

Нали светлината (съвършенството, Творецът) се е отпечатала в материала (желанието) в обратна форма, като печат и копието му, и по такъв начин е породила желание за потребност от светлина.

Нашата форма е обратна на Твореца, затова природата на творението е такава нещастна – само да не чувства самото себе си и всички свои желания, стремежи, мисли – само за напълване.

През цялото време гоним Твореца, светлината. Но когато в нас се разкрива желанието в своя малък, нисък слой, ние, вместо светлината, си представяме материални напълвания: пари, власт, слава, секс, храна, семейство.

А ако се пробуди в нас голямо желание, от по-висок слой – ние се устремяваме към знания, към развитие. А ако се разкрие в нас още по-голямо желание – аз започвам да чувствам, че не ми достига духовното.

През цялото време действаме в желание, от желанието на нашия свят – до подобието на Твореца.

От урока по статията ”Свободата на волята”, 08.10.2010

[27098]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment →