На нас ни се струва, че се намираме в свят, който живее и съществува, че той е траен, и всичко в него е достатъчно стабилно. Дори не допускаме мисълта, че всичко, което виждаме и усещаме е неустойчиво и относително.

Човечеството винаги е смятало, че светът действително съществува, и че човекът живее  в него. Това мнение се е поддържало от факта, че хората виждали всичко, което ги заобикаля – нашата планета, звездите и галактиките.

И макар човек да се ражда, живее и умира, всичко това продължава да стои на своето място, независимо от смяната на времената. Тоест всичко, което ни заобикаля, съществува извън нас. И хората смятали така хилядолетия.

Но ето, че идва науката кабала и разрушава изцяло основата, върху която се е базирало нашето възприятие, не оставяйки здрав камък. Тя обяснява, че всичко, което виждаме пред себе си се намира не отвън, а вътре в нас – в нашето желание.

И излиза, че ако хората, които виждам пред себе си, се намират в моята глава, то и аз самият се намирам там. Кабала твърди, че това е вярно, а цялото възприемане на реалността, което имаме сега, е измамно.

Казват ни, че в задната част на главата имаме нещо като проектор, който прожектира всичко, което усещам – в образи, които сякаш се намират пред мен. И по този начин аз виждам, както своето тяло, така и всичко, което се намира извън него.

Кабалистите заявяват това напълно сериозно и подчертават, че именно благодарение на това, че чувствам нещата вътре, а ги виждам отвън, мога да постигна специално знание – разкриване на Твореца.

Аз виждам, как всеки миг всичко наоколо се променя, движи се. Това става в съответствие с измененията на моите свойства и означава, че сам рисувам действителността.

Науката кабала казва, че освен точката, наречена „аз”, всичко останало е висшата светлина – светлината на Безкрайността, в която се намирам. Тя притежава едно свойство: отдаване и любов. И на фона на тази светлина, аз виждам своите свойства, които са противоположни на нея.

Струва ми се, че извън мен съществува голям свят, в който всичко се движи, но всичко това е проекция от моето желание, от моето его. Това са неговите различни свойства, които показват моята вътрешна картина, като на рентгенова снимка.

Мога ли да променя реалността? Да, мога – при условие, че променя себе си. И това е вече много сериозно. Тоест в моя живот има семейство, работа, голям свят, и макар да виждам и чувствам колко съм сам и всичко около мен е солидно, все пак е по силите ми да променя всичко.

Защото, ако започна да променям себе си, тогава ще променя света. Тъй като човекът е малък свят и всичко се намира вътре в него, а отвън е само неизменната светлина на света на Безкрайността.

Така че, всичко зависи от човека и моето възприемане на реалността зависи само от мен, а не от някой друг.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа”, 23.11.2010

[27895]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment →