Без значение колко ни уморява усилието, когато четем книгата Зоар, и колко безвкусна  ни се струва тя, всички ние по време на четенето трябва да бъдем обединени в едно намерение, в едно желание.

В това се и състои нашата съвместна работа в поръчителството, срещу  вътрешните пречки на всекиго в  мислите за обединението.

При четенето ни се приспива, разконцентрираме се, губим смисъла на описанието, бродим в мъглата, самият текст не ни влече, не пробужда чувства – но именно в този текст е заложена онази светлина, която е длъжна да предизвика поправяне в нас, да ни доведе до обединение, т.е. към духовната форма.

Ние сме длъжни да се стремим към единство от наша страна и да очакваме действие от страна на светлината, така че тя да извърши точно онова, което трябва.

Ние желаем да се обединим, концентрираме се върху единното желание да сме заедно, когато всеки склонява глава. Аз осъществявам това усилие и желая светлината да извърши своето действие свише.

Това се нарича: „Исраел, Тора и Творецът са единни”. Чрез Тора ние се стараем да разкрием Твореца. Тора – това е светлината, възвръщаща към източника и обединяваща ни. А Творецът ще се разкрие в нашето единство.

Можем да си нарисуваме такава картинка: всяка дума на Зоар – не е дума, а е порция поправяне. Чувайки думата, аз не мисля за нея. Нека четецът да продължи с четенето. За мен всяка дума – това е нова капка светлина, обединяваща ни в едно цяло.

Обръщам се към всички приятели от всички краища на света: не ни достига точно това общо усилие.

От урока по книгата Зоар, 14.11.2010

[26483]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →