Киното и телевизията преминават на тримерни изображения. Така и на нас ни е нужно да се разделим с повърхностното плоско възприемане и да видим духовната дълбочина – в нашата реалност.

В моите възприятия има три измерения: ширина, височина и дълбочина. Това е моят екран. На този тримерен екран аз виждам хората, животните, къщите, слънцето, целия обкръжаващ ме свят.

Всичко това аз усещам в духовното желание. Само, че то ми рисува картината на света не в плоскост, а в обем, в мен. А доколкото около мен освен тази картина друга не съществува, аз я усещам истинска и единствена.

Такава картина е създадена при разбиването на душите/келим, когато от мен са се отделили моите части: моето АЗ – т.е. ГЕ, а отвън се намира моят АХАП, когото аз не чувствам като свой.

И ето сега, вместо проявлението на моя АХАП, аз започвам да работя с групата и да взаимодействам с другарите: те се стремят към мен, а аз – към тях.

Ние се опитваме да работим заедно, като че ли в поръчителство, и тези упражнения ми помагат да разбера, че и групата, и всичко останало всъщност са мои.

Променяйки отношението си към „външната” реалност, аз откривам, че тя ми става все по-близка и „се прелива” отвън навътре.

По този начин групата – е всъщност лаборатория, в която ние се стараем да изправим в себе си повредените желания (келим), за да придадат те на нашата реалност изгубената дълбочина.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26020]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →