„Точката в съцето”, която няма нито форма, нито посока, е като моя „стволова” духовна клетка, от която мога свободно за изградя себе си.

Това е краят на въжето, хвърлено ми от крайното състояние, до което трябва да стигна. Основавайки се на нея, аз вече развивам около нея всичко останало, според моя свободен избор.

Цялата реалност се разделя на мен и външен свят. И ако знам, как правилно да използвам външния свят, мога да се променя и така да реализирам свободния си избор. Свободата е само в това да променя себе си, а не света! Защото светът е отпечатък на моите свойства.

Аз само трябва да знам как да поправя своите свойства – как да променя съчетанието от тези първични природни свойства в мен. Затова са ми дали „кли” (инструмент), лост, „подемен кран”, с който да преобърна и повдигна себе си! И тогава, цялата реалност се променя. Аз ще видя, че всичко се е променило – все едно съм се родил в нов свят.

Така че, какво всъщност променям – отношението си към реалността или самата реалност? Аз променям реалността! Защото реалността е това, което се намира вътре в моите усещания …

От урока по статията „Свобода на волята”, 26.11.2010

[27769]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment →