Рабаш, „Даргот Сулам”, статия 303, „Зарадвай ги със съвършена постройка”: „Ако иска човек да изгради здание за Твореца, то той строи съвършеното здание, тъй като Творецът е съвършен …

А Творецът им дава радост, тоест светлината на вярата и тогава те могат да завършат своята работа”.

Нашата основа, материалът, от който сме създадени, това е Малхут, желанието да се наслаждаваме. От него трябва да изградим всичко, защото друг „строителен” материал нямаме.

Ако получаваме сили от своя егоизъм, то построяваме „здание” по примера на Вавилонската кула или египетските градове Питом и Раамсес. Постройките се получават големи и красиви, но в резултат не ни доставят удоволствие, защото ние откриваме в тях празнота.

Така от векове човечеството се е изграждало, докато днес, в края на историческото развитие, ни се изяснява, че всичко, което сме издигнали, вече не ни забавлява.

Да, ние изпонастроихме твърде много, но всичко това е пусто, лишено от съдържание и истинско напълване. Сред своите съоръжения се чувстваме още по-опустошени в сравнение с преди.

Излиза, че не можем да зарадваме себе си и близките, не можем да се зарадваме на своето строителство.

Радост ни доставя само съвършеното изграждане, когато усещаме напълване в своя дом, в своето кли. Как да го напълним? Как да осветим отвътре нашия материал?

Зданието трябва да пропуска в себе си светлината. Ние строим дом от желанието за наслаждение, но той трябва да бъде дом на светостта, Храм. Святост – това е Бина, светлина, отдаване, а дом – това е кли, съсъд. Съсъдът трябва да е такъв, че в него да влиза светлината и следователно му е необходимо намерение заради отдаване.

Как да стане това? За да бъде светло в дома, ние правим прозорци в него. „Прозорците” – това са празните, ненапълнени желания. Ние пробиваме в стените на своя материал отвори за желанията, подобни на Бина, на отдаване, на откритост – тогава в нас влиза светлината.

По такъв начин стените и прозорците трябва правилно да се съчетават по между си, за да може нашето здание, изградено от желанието за наслаждение да бъде „оборудвано” с намерение заради отдаване. И тогава ще го напълни светлината.

Ако искаме да се радваме и да доставяме радост при строителството на своето здание, необходимо е да го проектираме така, че по формата си да е близко до свойството на Бина. Ние включваме свойството на милосърдието в съда – правим отвори в стените, за да може чрез тях да влезе светлината.

Тези отвори отначало ни се струват дефектни. Рабаш дава такъв пример: баща води сина си при шивач, за да му ушие костюм и синът вижда как шивачът започва да реже с ножиците парче от скъпата материя.

На него му се струва, че тъканта е загубена, но бащата обяснява: „Всичко е правилно, той ще ушие костюм, който ще ти стои добре”. С други думи, тази материя, която засега се явява просто материал, ще намери съответствието с формата на човека в теб.

Но детето не разбира. В неговите очи разрезите, отворите в материала изглеждат като пороци.

В крайна сметка, благодарение на тези „повреди”, ние след това даваме на материала правилна форма и тогава в него „се облича” светлината. Помнейки това, ние сме готови да търпим и дори да благодарим на Майстора за това, което става.

В ежедневната работа ни се разкриват все нови „повреди” от такъв характер. И от тях, както от тухли, изграждаме здание, включително и стени, и отвори за светлината.

Когато Бина пробива следа в стената, на Малхут и се струва, че домът е повреден. А в действителност става дума за противоположен подход, за съвършено друго свойство, което съвсем не е длъжно да укрепва Малхут.

Разбирайки, че включването на милосърдието в съда създава в нас подобие на Твореца, ние виждаме ползата в отказа от претенциите на Малхут. Когато Бина властва над нея, всички стени на дома могат да се превърнат в прозорци, тоест да приемат свойството Бина.

Такъв дом се напълва със светлина изцяло. Неговият материал, Малхут, напълно се пречиства със свойството Бина и в него няма да остане никаква празнота. Без да си пречат помежду си, Малхут и Бина ще действат като едно цяло.

От урока по статия на Рабаш, 19.11.2010

[27015]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма | Add Comment →