Как да успеем по духовния път? Няма друго средство, освен още по-голямото обединяване.

Необходимо е на обединяването да се придава най-голяма важност, да се вижда в него единственото средство.

Знаем, че имаме избор само в това, да укрепваме себе си посредством обкръжението и да се обединяваме с него. Ние го извисяваме в очите си и прекланяме глава пред другарите и целта.

Всяко действие трябва да бъде придружено с намерение: „Защо правя това? Как се опитвам да се обединя с другите? Създаваме ли кли, съсъд, място, в което да се разкрие светлината?”

На практика, помагайки в това на групата, ние изпълняваме принципа „ще направим и ще чуем”. Способни сме да го реализираме. Макар и много да не ни се иска, дори да ни е противно, въпреки това можем да се дарим един друг с усмивка, с подаръци, да бъдем вежливи и да участваме макар и да не желаем, в общото дело.

Всичко организираме сами – в това число и конгресите. Дори да имахме неограничени материални ресурси, пак бихме направили всичко сами.

Тук за нас са важни съвместните усилия – от всякъде пристигат хора и действат заедно. Само такава подготовка ще ни донесе успех.

Именно това са нашите „подаръци” – заедно приготвяме всичко, което е необходимо, от никого не зависим и не желаем да отстъпим своето участие на никой чужд.

За нас, възможността посредством външна работа да постигнем вътрешно обединение е дотолкова важна, че няма да отстъпим от това и да дадем на някой друг да свърши онова, което можем да направим сами. 

В оставащите два дни и на самия Конгрес, на нас се предоставя уникалната възможност да се обслужваме един друг. Не бива да се изпуска този шанс, защото в него е заложен успеха на цялото дело.

Именно това е обединението – така ние си „купуваме” другари. Аз се старая заради тях, а те – заради мен и заедно изграждаме общо кли.

От урок по писмо на Рабаш, 07.11.2010

[26159]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →