Почти добре – също е зле

Баал а-Сулам, „Същност на религията и нейната цел”: „Доброто отношение на Твореца не става очевидно, докато творението не се развие окончателно. 

Напротив, управлението винаги се представя пред наблюдателя в изопачен вид.

Разбери, че Творецът винаги прави единствено и само добро за Своите създания, но това добро изхожда от Него като целенасочено управление”.

Системата е устроена по такъв начин, че за да се доберем до целта – свойството отдаване, ние сме длъжни да разкрием противоположните на нея свойства в себе си. При това, според степента на напредване към целта, ние ще разкриваме в себе си все по-голяма противоположност.

Разликата между положителното и отрицателното расте непрекъснато – аз разкривам много по-силен негатив срещу по-големия позитив.

Работата е в това, че моят материал  – желанието за наслаждение, не се явява неутрален. Не, аз не съм неутрален, не желая да бъда в нулата, искам да се наслаждавам и затова, дори нулата предизвиква в мен лошо усещане.

Чувствам се добре, когато съм напълнен – само, когато съм в плюса. А какво става, когато не ми е достигнало съвсем малко, за да се добера до плюса? Пак ми е зле.

Разликата между желаното и действителното веднага предизвиква в мен въпроса: „Защо?” Защото моят егоизъм е уязвен: „Защо не съм напълнен? Полага ми се всичко!”

 

Трябва да разберете, че не можем обективно да съдим за своите състояния, тъй като не съблюдаваме неутралитет. В нашите очи, злото е винаги повече от доброто. Дори, когато опитваме без лъжица, ако на меда в нашето гърне не му достига някаква дреболия – това вече внася смут.

Нещо повече, не съм успял наистина да изпитам хубавото усещане, когато то изчезва. Защото вече се замислям за онова, от което ще се наслаждавам след миг. В кулминацията на блаженството, вече се проявява неговата загуба, изчезването и аз започвам да мисля какво ще правя по-нататък.

Така работи нашето егоистично желание. Естествено, че с такава природа, не е по нашите сили да постигнем удовлетворение. Тя систематично ни разрушава.

Желанието за наслаждение никога не може да остане напълнено и доволно. Всяка секунда, лишена от пълнотата на наслаждението, му отравя живота.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 16.11.2010

[26887]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed