От една страна казваме, че сме готови за Конгреса, а от друга възможно е, мислим, че не сме готови.

И това е правилното състояние. За това разказва Тора, такова е предверието на прехода и изхода.

Не просто гладко и предсказуемо – изходът от Египет се е осъществявал набързо, в бяг към Крайното море. Човек не разбира механизма на случващото се и в крайна сметка за него това е като чудо.

Стоейки в подножието на Синайската планина, казваме: «Ще направим и ще чуем!», сякаш някой предварително знае точно какво да се прави.

Нужно е принципно съгласие: готови сме да се стараем със всички сили, доколкото е възможно от низшия свят да разберем нуждата на висшия свят. Това старание открива вратите пред нас.

Разумът тук е безсилен. Колкото и да мъдърстваме, опитвайки се да узнаем и да разберем, по-вярно и ясно да реагираме на ситуацията – няма да помогне.

Просто ни трябва вътрешна устременост да станем като един и с това да се уподобим на Твореца – общото свойство отдаване и любов. Само със сърцето си можем да разберем, че това е всъщност спасението ни.

Надявам се, че се намираме на прага на духовен пробив, такъв, какъвто не е имало в историята на човечеството. Ще се постараем – и ще успеем!

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26129]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →