Желанието, работещо с екран се нарича линия, а без екран – „кръг”. Съвместната работа между линиите и кръговете придвижват желанията / душите.

Кръг и линия са две различни форми на поведение” линия – е частното, а кръг – общото.

Кръговете се отнасят към желанията така, сякаш в тях няма екран и затова те ги движат подобно на магнитно или гравитационно поле, отчитайки не степента на поправяне на самото кли – а силата, действаща в това поле. Затова кръговете могат да влияят и да придвижват желанията, които са без екран.

Докато „линията” – е желание, преминало през съкращението (Цимцум алеф) и по тази причина отнасящо се към този, който има антиегоистичен екран. А ако нямам екран, върху мен не действа линията – аз не се отнасям към нея, тъй като нямам с нея никакви общи свойства.

Затова сега се хвърляме от място на място само с помощта на кръговете – и това се нарича „обкръжение” (свива). Системата на връзки между душите ни се подчинява на този закон.

В нея действат „кръговете цимцум алеф” с ценър в точките малхут, и „кръгове цимцум бет”, с център в точките бина, където завършват получаващите желания и започват отдаващите.

На всяка част желание, всеки най-малък детайл, включва в себе си и двата вида желания, принадлежащи на цимцум алеф и цимцум бет – действат кръговете цимцум алеф и цимцум бет.

Да предположим, че в мен има желания, които могат да бъдат изяснени още сега, а има и такива, които не се проясняват до края на поправянето и съгласно това на тях ще действа едно и също поле, и не ще действа друго поле.

Т.е. ние се намираме в тези две обкръжаващи ни полета – полето цимцум алеф и полето цимцум бет. В това общо поле е заключена цялата памет, цялата програма, цялата цел и мисъл на творенията, на всички наши състояния до самия край на поправянето. А ние трябва просто да приведем себе си в съответствие с това поле.

Но как да го направя като не чувствам това поле? Това е обкръжаващата светлина – а аз не мога да установя връзка със светлината. По тази причина аз установявам връзка с желанията, с другарите ми, с някаква част от общата система и се опитвам максимално да се уподобя на нея съгласно законите, заключени във светлината.

И по такъв начин аз получавам повече въздействие от светлината. Аз ставам чувствителен към нея и затова тя силно ми влияе.

Самата светлина не става по-силна, тя е постоянна. Но аз съм длъжен да обостря усещанията си и тогава ще почувствам от това светлинно поле по-голямо въздействие. И така ще се предвижвам в това поле!

Колкото по-чувствителен съм на светлината, толкова по бързо ще плувам в това силово поле, придвижвайки се от периферията към центъра.

В центъра на полето може да има едновременно и голяма тъмнина и огромно силово въздействие – но за сметка на тази противоположност аз по-бързо ще „премина” към „пряко” действие в „линия”. Така движейки се „в кръговете”, аз достигам „линия” и придобивам антиегоистичен екран.

От урока по “Бейт Шаар а-Каванот”, 01.11.2010

[25563]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →