Зоар, глава „Бешалах”, п.444: Първият, който дошъл да води война с Исраел, бил Амалек.

И затова: „Краят му – е гибел”. Както е казано: „Защото Аз безследно ще изтрия спомена за Амалек”.

Във всяко от нашите желания, даже в най-големите и най-лошите, има своя мисия. Затова ние трябва да се отнасяме правилно към всичко – и към доброто, и към злото.

И макар, че ненавиждаме скритото в нас зло, не го желаем и не го обичаме, и бихме били радостни, ако то изчезне, но ние не разбираме, колко печелим от това, че то се проявява в нас, доколко всяко разкриване на злото лекува нашият егоизъм, тялото на нашата душа, придвижва ни напред, към Твореца.

При това злото не изчезва, макар че ние го отблъскваме, а отива към изправяне. Цялото зло се нарича зло, защото аз не мога да го обърна в добро.

Аз мога само да го изясня – част от него да взема и поправя, а другата част да оставя долу. В това се състои нашето изясняване. А в Края на Изправянето (Гмар Тикун) цялото зло ще се обърне на добро, – и там ще ни потрябват абсолютно всички наши желания.

Затова всички тези желания, които се наричат „Амалек”, „Аман”, – най-лошите наши желания, в които сякаш е невъзможно да се свържем със светлината, и няма никакъв шанс да ги уподобим на светлината, – в Края на Изправянето също ще придобият намерение заради отдаване и ще се присъединят към общата душа, към Малхут на Безкрайността.

От урока по Книгата Зоар, 14.11.2010

[26477]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →