Въпрос: Четейки „Зоар”, ние се стараем да си представим нещо, което засега не възприемаме – общата душа Адам Ришон, обединението.

Не означава ли това, че престъпваме заповедта на Тора – „не си прави идоли”?

Отговор: Не. Защото аз не си представям нещо от образите в нашия свят, нищо материално, а искам да усетя своята връзка с другите.

Да, засега тази връзка се рисува в моето ограничено въображение под формата на обичайни образи на отношенията, но тук става въпрос за чувство, а не за материални картини.

Макар и егоистично, ние все пак се опитваме да се приближим към духовната форма. Човек се изгражда от това, което има.

Главното е, да искаме да намерим своята взаимовръзка с другите. Тя съществува, но е скрита от мен. Аз я напипвам в тъмнината, и чакам „Зоар” да разбули пелената, покриваща моите усещания, и да прояви в тях истинската картина.

Аз ще видя тази картина не с очите си, а със сърцето си, и тогава действително ще усетя всичко това, за което се разказва в книгата „Зоар”. Сега, все още не знам как ще стане това, но при всички случаи ще бъде под формата на взаимна връзка.

Защото няма нищо, освен видовете връзки между частите на духовното желание, което се нарича „душа”. Между тези части тече светлината НаРаНХаЙ, която като цяло е и Твореца.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.11.2010

[27415]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" | Add Comment →