Въпрос: Защо аз не усещам в равна степен с всички вътрешното напрежение, духовния заряд?

Отговор: Разбира се, че аз усещам всеки различно.  Зависи от това, доколко в моето днешно егоистично възприятие те ми се струват близки или далечни.

Някои аз просто не забелязвам, в други намирам нещо привлекателно, а трети отблъсквам.

Работата тук е в моят характер и дори в настроението, в множеството детайли, случки и произшествия, за които съм слушал, които съм наблюдавал или съм чувствал.

Това за нищо не говори. В действителност, по духовния път, в нас постоянно нараства усещането, че всички сме равни, че няма разлика между бели, черни, червени или жълти, между красиви или грозни.

Националност, език и характер – всички тези външни признаци изчезват, защото те се отнасят към ограниченото възприемане на свойствата в нашият свят.

Както и да е бил възпитаван човекът, както и да са го обучавали – всичко това е външната обвивка. Докосвайки се до неговото желание, аз разкривам там духовната искра и даже неговото място в общата система от души. Чувствам го точно, като част от моето собствено тяло.

И тогава отношението се променя: всичко придобива важност. Както майката обича еднакво всички свои деца, отделяйки на всяко толкова внимание, колкото му е нужно.

Защото всички ние сме части на съвършената система, а в съвършенството не може един детайл да е по-важен от другите.

От урока по статията на Рабаш, 05.11.2010

[26024]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →