Ние искаме – Творецът изпълнява!

Забравяме, че не трябва нищо да правим, а само да молим Твореца да направи онова, което искаме!

А ние мислим как да накараме своето сърце да се разкрие, как да се свържем с другия, как той да се свърже с мен…

Изобщо не трябва да мислим за това! Представяме си връзката в нашия егоистичен разум, но това изобщо не прилича на онова, което мислим!

Това е ниво на висшия свят – пред нас се разкрива нова реалност! Трябва само да помолим – нищо повече!

Учим, че всичко става чрез молбата. Издигаме молитвата МАН, в отговор идва обкръжаващата светлина МАД и поправя всичко, а ние само присъстваме при поправянето. Всичко се случва свише – от нас е необходимо да дойде само искането, молбата, стремежа.

Проблемът в тази точка е обръщаме ли се към Твореца или се опитваме да направим всичко самостоятелно. Именно в тази точка правим грешка и засядаме в нея дълги години, като не сме в състояние макар и малко да променим посоката, да разберем, че няма нищо, освен обръщението, искането, молбата!

За да постигнем тази молба, ние трябва да се постараем, но само за нея. Ако се опитваме самостоятелно да изградим правилната обща система, основаваща се на любовта и дружбата, това ще бъде дълъг път, който ще ни доведе до разбирането, че се отдалечаваме от целта, че не сме искрени, че се ненавиждаме помежду си и не се приближаваме към единството.

Кабала трябва да ни доведе до много точен анализ – не се опитвай да се съединиш с другия, защото не си способен на това. Ти си егоист – той също. Това може да направи само висшата светлина – тя трябва да дойде и да ни спои. Само тя!

Затова, не търсете връзката един с друг, тъй като е казано: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Тоест аз и другарят, а Творецът между нас, „правещият мира във висшето, ще направи мира в нас”  (осе шалом бемромав, ху иасе шалом алейну).

Всяко наше обръщение един към друг, без силата, която да ни свързва помежду ни, е фалшиво поведение. Когато се прегръщаме, ние не искаме да го правим или го правим на нивото на нашия свят.

Любов, съединение или дружба искаме ние един от друг? Само на нивото на този свят. Кой от нас може да стане поръчител за друг или за самия себе си? Откъде имаме сили? Можем да се устремим един към друг само чрез висшия, който изпълва цялото пространство между нас.

Ако поискаме Той да напълни пустотата, да ни свърже помежду ни и през цялото време да присъства между нас – това ще се стане с лекота. Науката кабала е призвана да ни доведе до правилното отношение, а ние, в своята егоистична природа през цялото време бягаме от това.

Хайде да не забравяме, че „няма никой друг освен Него”! Творецът изпълнява действието, но за да се случи то, ние трябва да го предварим със своето желание. Това се нарича „сключване на съюз”. Подписваме с Твореца договор – ние искаме, а Той изпълнява. 

Подобно на малките деца които вървят и теглят след себе си възрастните, ние привличаме висшата сила, за да поправи създадената от нея природа и тогава да станем равни на Твореца.

Не можем да постигнем поръчителство, дори и да го поискаме истински. Когато започнем да говорим за единството, трябва да си спомним условието: „Исраел, светлината и Творецът са единни”. Аз, ближният и Творецът между нас – само тримата заедно, можем да постигнем истинското помиряване и съвършенство.

Именно стремежът към съединение в групата ще ни доведе бързо до осъзнаването, че трябва да се обръщаме за каквато и да е помощ към Твореца!

От 8-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[26547]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: