Въпрос: Какво означава „да искам поправяне от светлината”? Какво означава „да се обръщам към светлината”?

Отговор: Необходимо е да разберем, че самото поправяне не зависи от нас. Ние се явяваме желание за наслаждение и ако можем нещо да направим, то е само едно – да повикаме действие свише.

Цялата наша работа – това е издигането на МАН, молба за поправяне, а самата работа извършва Творецът. Затова нашият път се нарича „работа на Твореца”.

Цялото старание в групата и в учението ние прилагаме, за да се убедим един друг в необходимостта от единен стремеж, за което е казано: „Исраел, Тора и Творецът са едно”.

Необходимо е да не забравяме нито за секунда, че сме длъжни да молим за поправяния. Всичко се дава чрез молитвата, молби и разкриване на потребностите. Аз не  искам нещо абстрактно, а искам да поправя келим, искам да бъда подобен на Теб, искам да стана голям.

Детето, гледайки по-възрастните, инстинктивно иска да порасне. Ето, и аз искам това, но не само искам, а изисквам. Тъй като силата на развитието идва от Твореца. Ако не се обърнем с молба към Него, ние няма да израснем.

Проблемът е в това, че ние считаме себе си за действащи лица.Струва ни се, че сме способни сами да действаме. А в действителност, от нас не зависи нищо, освен разкриване на желанието.

Как да го разкрия? По пътя на обединението с другите! Те също нямат сили – затова пък имат желание, а повече не ми е  и необходимо.

От другарите получавам желание, много по-голямо, отколкото е било у мен първоначално. Проникнат от това желание, аз се стремя да се обединя с тях и не търпя неуспех. Ето сега  вече аз мога да се обърна към Твореца.

В общите действия на Конгреса ние открихме, че сме неспособни да се обединим. Така ясно не бяхме виждали това никога. Отпред се очерта стена, в която се разбиват нашите усилия.

Сега е необходимо само да се обърнем към силата на светлината, за да разбие тя тази стена. И ние наистина можем да я призовем.

По време на учене, особено когато четем книгата Зоар, ние трябва да изискваме поправяне. Открито сега, в този миг ти можеш да помолиш и да получиш отговор.

Твоето его ти пречи, ти си застинал като камък: „Кого още съм длъжен да моля? Не се вижда никакъв Творец.” Вярно – помоли Го така да се разкрие, че да ти стане ясно как и кого молиш.

Ние сме егоисти и няма да можем сами да пробием  махсом  . Когато егоизмът се изправи като стена, ние молим Твореца за сили, за да се издигнем над него.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития | Add Comment →