Непостоянният ориентир

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статията „Нощта на годеницата”:

„Синовете от двореца на годеницата трябва да се радват заедно с нея за великото поправяне, което се е случило с нея, благодарение на тях.”

Въпрос: Какъв е критерият за нашия напредък? Ненавистта, разкриваща се между нас в началото или обратно – радостта?

Отговор: Преди всичко, аз напредвам, ако не отклонявам мисления си взор от мястото, което искам да разкрия. Това място се нарича „годеница” и именно там ще се спусне „годеникът”, т.е. светлината, която ще я изпълни, ще напълни нашето обединение. (годеник на иврит е „хатан”, от „нохет” – спускащ се).

Ако в мен живее неизчерпема необходимост да разкрия това място, тогава се радвам на усилието, което мога да поддържам. И не е важно колко често се отклонявам – то е, защото правя мисловен анализ.

Затова е казано: „От Цион ще излезе Тора”. С други думи, напредъкът се натрупва от тези отлконения (ециот), от старанието отново да определим мястото на нашето обединение.

Аз трябва да излизам от концентрацията всеки път. Защото всяко състояние включва пълните десет сфирот. В духовното, действието се извършва само при наличие на всичките 10 сфирот (Ейн микцат бе руханиют).

Ако поправям нещо, трябва да го поправя напълно. Всяка част от желанието изисква откъсване от предишното състояние и ново обръщане към единството – към новите десет сфирот.

Ето защо, ние отново и отново се откъсваме от целта, дори да е и само за миг. Всеки път изпускаме от полезрението си ориентира и отново го улавяме в пресечната точка.

Благодарение на нощните усилия, ние „украсяваме годеницата” (обличаме я в светлината хасадим) – изграждаме кли, докато то не се рзкрие напълно и не стане готово да приеме „годеника” – светлината хохма, Твореца.

От урока по „Предисловие на книгата „Зоар””, 14.11.2010

[26461]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: