Въпрос: Какво се изисква от мен на Конгреса? Да се гърча в мъките на собственото си раждане или да се гърча в мъките на раждането на другаря?

Отговор: Нито едното, нито другото. Нека всеки се грижи за това, да се включи в обкръжението. По този начин човек анулира себе си и се изпълва с желанието на другаря. Ако всеки прави това, ние автоматично пристъпваме към по-дълбок пласт от нашите взаимоотношения.

Представи си многослойна „баница”. Отгоре виждам участниците на Конгреса, по-надолу – другарите, а още по-надолу – обединените искри.

Аз искам да проникна с поглед колкото се може по-надълбоко – в свързващата ни мрежа, която се разпростира през всичките пластове до Безкрайността. И това зависи единствено от мен самия.

Мога да подскачам от нетърпение или да стоя тихо, но каквото и да правя външно, главното е максимално да се концентрирам върху желанието да разкрия нашата вътрешна връзка, която, безусловно, съществува между всички творения. Разкривайки нея, аз ще разкрия всичко останало в нея.

Заради това аз се отричам от себе си, стремейки се да се потопя все по-дълбоко и по-дълбоко, за да стана част от общата мрежа, да се влея в нея. Това намерение, тази вътрешна концентрация е достатъчна, за да започна все по-ясно да чувствам реалността, истинността на всеобщото единство.

В нашия свят наблюдаваме следствията на глобалните взаимовръзки, сходните мисли и явления, просветващи в различни хора и места. Но всичко това са следствия, „върхът на айсберга”. А там, в дълбочината, нас ни свързва неразривна, желязна връзка.

Именно нея ние трябва да разкрием. Този стремеж е достатъчен – вътре в него ще се прояви останалото: желанията и разкритията, които ще ни поведат надълбоко.

От урока по статията на Рабаш, 01.11.2010

[25544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →