Човек може да проверява доколко е включен в групата, може ли тя да го обезпечи с ново намерение.

Разбира се, отдаването е противно за неговата природа и поначало той не е съгласен с това, но трябва изкуствено да изгражда себе си и обкръжението така, че то наистина да „промива мозъка му”.

Групата трябва да „огъва” човека, да го отклонява от „правия” път към себе си, към пътя на отдаването и обединението, който се представя на егоизма като неправилен път.

Тук е заложен критерий за проверка: какви ценности ми дава групата? Засега ние говорим за ценностите на обединението. Тази задача трябва да постави пред мен групата, увеличавяйки ценността й в очите ми.

Но едновременно с това, ние трябва да разберем, че има и други цели, които засега групата не може да използва и да реализира в пълна сила.

А междувременно, чрез обкръжението, моето намерение се променя – аз все още мисля за собствената си изгода, но вече я свързвам с групата и намирам лична изгода в обединението с другарите.

После се изяснява, че ние не просто се свързваме един с друг, а разкриваме Висшия, т.е. нещо духовно.

Сега смятаме, че това ще ни бъде от полза: ние ще се издигаме по духовните стъпала все по-високо и по-високо. Това вече е груповото намерение ло-лишма.

А вече след това, започваме да се замисляме за наистина алтруистичното намерение лишма: защото в крайна сметка, нашите усилия трябва да отидат за благото на Твореца. С времето, започват да ни спохождат и такива мисли.

Разбира се, ние не искаме това, но все пак с нещо сме съгласни: нека да поговорим за него. И тогава, всеки започва по малко да се приобщава към истинската цел, прониква се от нея.

Така, от състояние в състояние, от „място ” на „място”, от стъпало на стъпало, ние подобряваме желанието си и неговото намерение, получено от другарите.

По малко, ние коригираме желанието и още повече – намерението. Защото намерението е вектор, получен от обкръжението – курс, поет над желанието.

И затова трябва да се грижим задачата, целта, взета от обкръжението, постоянно да се променя във все по-извисена и по-важна, придобивайки истинност в очите ни.

В резултат на всички „междинни” намерения, ние ще се сплотим заедно в групата, за да доставим удоволствие на Твореца.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие. 17.11.2010

[26795]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →