Въпрос: Какво трябва да правим с „животинските” ни желания?  Да им се наслаждаваме или да ги ограничим?

Отговор: Не правете нищо с тях. Просто ги оставете. Пускайте ги да пасат трева, както подобава. Ако позволяват на човека в мен да действа според мисията му, тогаватой ще използва тази животинка част от себе си правилно когато е необходимо, а през останалото време ще ги остави.

Отделил съм се от „магарето” и същевременно върша своите дела. Човекът в мен трябва да изгради връзка с другите хора. Аз работя върху това да го издигна. Ще дойде момент, когато ще насоча вниманието си към животното в мен, но за сега просто му давам каквото е необходимо.

В крайна сметка, не бих давал на една крава пържоли и салати. Тя има своите пасища, и щастливо се храни там. Ако се отнасяме към нашето животинско тяло правилно, то няма да се нуждае от нищо излишно. А точно обратното, всичко излишно ще му вреди. Едно животно се нуждае само от нещата, които поддържат баланса с природата.

Затова, дайте му жизнените необходимости и „го оставете да пасе”. Ако главата ти се стреми към „небесата”, към духовни постижения, тогава твоето животно няма да изисква нищо допълнително от теб, и ти няма да избягаш през оградата. В крайна сметка, сега всичко излишно за теб се отнася към човешката степен.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2010

[25766]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →