„Зоар”, глава „Бешалах”, п.297: „А в часа, когато бил построен Храма, украсил се Творецът с този венец и се възкачил на Своя престол, Малхут.

А от момента, в който бил разрушен Храма, Творецът не се украсява със Своя венец и тази наслада, светлината на Бина е скрита.”

В духовното няма време – става въпрос само за стъпала, доколко можем да преминем от стъпало на стъпало, премествайки се между прорезите на духовното.

Затова бъдещето, настоящето или миналото, днес, утре или вчера е време на разрушаване. Храмът или другите времена – всичко това говори само за нашето положение на същата тази стълба с духовни стъпала.

Подобно на кинолента, която можем да изгледаме, пропускайки пред погледа си миналото, настоящето и бъдещето.

Разликата между всички тези състояния се определя от нашата способност да отъждествим себе си с мрежата на връзките между нас.

От силата на нашата връзка с тази мрежа зависи положението ни на стълбата, състояща се от стъпала – какъв вид на нашата връзка можем да разкрием.

Степента на връзката в общата мрежа определя степента на разкриване на висшия свят и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 01.11.2010

[25555]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →