Духовното напълване не може да бъде получено пряко – както детето хваща играчката. Под такава форма може да се получава само в този живот, в нашия свят. 

Ти и сега живееш в света на Безкрайността, в неограничената реалност. Но тъй като твоят начин на съществуване се състои в това да хванеш, да получиш, да се напълниш егоистично, от целия безкраен свят, ти можеш да разкриеш и да се напълниш само с мъничка искра от светлината, която нарича и по този начин – „тъничка светлинка”, даваща ти усещането за този свят. Повече от това, няма да можеш егоистично да получиш!

Но егоистичното напълване,  което ти е разрешено под формата на „тънкото светене” на този свят, ти е дадено преднамерено, за да можеш от този момент, от това стъпало и нататък, да можеш да се развиваш за получаване по друга методика – извън себе си, участвайки в това сам, като подобен, съответстващ и равен на Твореца!

От целия свой огромен съсъд – желание, ние напълваме само малка част, усещайки я като „този свят”. И повече от това не е възможно пряко да получим! Цялото останало желание можем да напълним само по подобие на Твореца – „заради отдаване”.

Затова Творецът разделя нашия съсъд на усещането, на две части – този свят и висшия свят, и слага между тях преграда – „махсом”. Това е някаква психологическа бариера (махсом), защото под нея, вътре в себе си, в този свят – аз получавам за себе си. А всичко останало също мога да получа, но ми се струва, че това сякаш са други хора, странични и чужди за мен!

Можеш да получиш всичко това при условие, че преодолееш този психически проблем на възприятието, при който всичко ти се струва чуждо. Трябва да започнеш да го смяташ за свое, да се приближиш и да почувстваш, че онова, което се намира извън теб – всъщност е твое. И тогава ще получиш всичко, всички светове: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и в крайна сметка  – света на Безкрайността.

Най-големият проблем е да започнеш да възприемаш желанията, които ти се струват чужди, като свои собствени. И тогава, всичко, което получаваш в тях, ще стане твой духовен свят.

За тази цел е необходимо само да привлечем висшата светлина, която ще ни покаже, че всички ние сме свързани помежду си и съществуваме вътре в едно тяло. И когато висшата светлина ми отвори очите, само тогава ще започна да виждам духовния свят.

Всичко ще стане просто и ясно и в мен няма да остане никаква съпротива, защото ще видя, как всички тези части са свързани с мен – като органи на едно тяло. Ние никога и не сме съществували отделно един от друг! Струвало ми се е, че сме разделени, но всъщност са разделени само нашите тела! А ако погледнем по-надълбоко, по-навътре, там се разкрива системата на нашата взаимна връзка. И всичко това прави висшата светлина.

От 7-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[27120]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment →