Любов към ближния като към себе си, означава, че аз се прониквам от желанията на ближния, като от своите собствени и дори повече.

Подобно на Бина, аз «поглъщам» желанието на ближния със своите АХАП, за да го обезпеча с всичко, което той желае. Това е любовта. Така майката обича своето дете.

За това ми е нужно да постигна стъпалото Бина, преминавайки през стъпалото «хафец хесед» (излизане над/от своите желания). Отначало, когато в мен се пробужда точката в сърцето, аз придобивам свобода на избора, постъпвам в група и се уча, като при това оставам в егоистичното намерение «ло-лишма».

След това се повдигам на първо ниво на алтруистично намерение «лишма», което се нарича «хафец хесед». На това стъпало на Бина, отначало придобивам желанието за отдаване – Г”Е, а след това – желанието да получавам, за да отдавам – АХАП.

Издигам се над планината на егоизма на нулево, първо и второ стъпало – Г”Е, а след това – над планината на егоизма на трето и четвърто стъпало – АХАП.

И ето, сега аз задействам своя АХАП, за да се отнасям към другите така, както Бина се отнася към Малхут. Това вече е съвършеното намерение лишма – стъпалото любов.

Защо любов? Защото се включвам в другите, приемам техните желания и ги обслужвам.

Така ние постигаме любовта към ближния и в нея разкриваме любовта към Твореца, ознаменуваща края на поправянето.

От урок по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →