Въпрос: В книгата „Да види доброто” е казано: „И знай, че човек трябва да се занимава с четирите степени ПаРДеС: пшат, ремез, друш, сод и да се превъплащава дотогава, докато не ги изпълни.

Трябва ли в действителност да преминем през толкова много кръгообороти, докато не изучим целият ПаРДеС (простото тълкуване, иносказанието, намека и тайната) за да достигнем до края на поправянето?

Отговор: Длъжни сме да достигнем до „пшат” – простото тълкуване на Тора. Засега все още учим „сод” – скрития, потайния замисъл. „Сод” означава, че аз се уча и нищо не разбирам, за мен това е тайна.

Когато тайната се проясни малко, тя се превръща в „ремез” – намек, след това в „друш” – алегорично тълкувание или иносказание, а след това в „пшат” – просто тълкуване.

Има четири свята: Асия, Брия, Ецира и Ацилут. Сега аз изучавам входа в света Асия, аз още нищо не разбирам – това се нарича, че изучавам „тайната – сод”.

Когато премина от света Асия в по-висок свят, в света Ецира, аз ще изучавам „друш”, в света Брия – „ремез”, а в света Ацилут – „пшат”.

„Пшат” е най-голямото постижение, когато няма никакво скриване, всичко е явно, открито, просто и ясно. Всички светлини напълват всички келим, аз знам и разбирам всичко!

Това трябва да постигне всеки в душата си – но всеки на своето ниво, до пълното си поправяне.

От 3-я урок на конгреса, 09.11.2010

[26779]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment →