Материалът на творението, т.е. самите ние сме желание за наслаждаване. Не можем да извършим нито едно действие, ако то не ни е необходимо, за да се наслаждаваме.

Ние действаме само според потребността на желанието, което се нарича „място” (макóм).

Казано е: „Човек се учи само на това място, където желае сърцето му” – тоест той учи от потребност, от стремеж.

В такъв случай, каква полза от това, че седя и се опитвам да изградя някакво  специално намерение в себе си? Та всичко това е лъжа. Сърцето ми желае своето, а аз  дори не знам, какво е то.

Така че, не е ли по–добре  просто да чета текста, без да се надявам да стигна до сърцето? Как да променим желанието, след като самите ние сме това желание?

В отговор, кабалистите казват: вие трябва да се обедините, да се включите един в друг, да потърсите общото за всички желание и да го усилите, да го промените,  да промените вашите намерения и цели с помощта на обкръжението.

Останалото не зависи от нас. В статията „Свобода на волята”, Баал а-Сулам обяснява, че, включвайки се в група, ние „течем” заедно с нея и във всяко едно отношение сме подложени на нейното влияние. Обаче сме постигнали своето, тъй като сега действаме по волята на новото желание, постигнато в групата.

Всеки път, човек се старае да се съедини с групата и неговото желание се променя. Благодарение на това, той ще идва на на учебните занятия с друго изискване и ще привлича постоянно обновяващата се висша светлина, която ще го промени и ще го притегли към по-ясна цел и към по- високо стъпало.

Нека моето желание да е егоистично – аз искам всички блага от този и от бъдещия свят и нямам никакво отношение към другите и към Твореца.  В същото време обаче, групата около мен говори за възвишени неща.

От духовна гледна точка, може всички мои другари да са лъжци и измамници, но говорят красиво и аз се вдъхновявам от думите им.

В резултат, заедно със своето просто егоистично желание, аз волю-неволю възприемам от групата новата посока на отдаване, искам да се включа и започвам да ценя обединяването.

Искам или не, аз приемам в себе си ценностите на групата. Другарите стават част от мен и моето намерение се променя.

И сега, когато на учебните занятия желая въздействието на светлината, то, разбира се идва в зависимост от „вируса”, който съм получил от обкръжението.

В мен има вече нещо друго, освен собственото его – ново насочване към цел, за която преди не исках и не можех дори да си помисля.

Групата задължава. Тъй като в своя корен,  ние сме свързани в една душа, в мен проникват желанията на другарите и ми въздействат.

От урок по книгата „Зоар”. Предговор, 17.11.2010

[26798]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →