Науката кабала ни е дадена, за да поправим своето състояние. След спускане от света на Безкрайността (Ейн Соф) в този свят, ние възползвалите се от кабала, можем да се издигнем обратно в света на Безкрайността. Кога? Когато най-накрая я приложим по предназначението ѝ.

В Безкрайността всички сме слети като един човек с едно сърце. Слети именно в сърцата си, независимо от телата. Под „сърца” се има предвид желания, намерения и дори помисли. Тъй като мисълта е призвана да усили и подреди желанието, тя е средство за работа с него.

И после, не е казано: „като един човек с едно сърце и един разум” – достатъчно е с едно сърце. Длъжни сме да обединим своите желания, за да станат като едно.

Какви желания? Тези, които са устремени към целта на творенията. Точно тях трябва да споим заедно. Те произтичат от Безкрайността, за да ги обединим и поправим.

Целият наш проблем е предизвикан от разбитите келим(съсъди) и разделянето, отделянето на тези желания, на тези искри, една от друга. Съответно, поправянето е тяхното сближаване и съединение.

То се осъществява посредством нашите старания, когато искаме да се обединим, четейки истински кабалистични първоизточници – трудове, написани от кабалистите, които са пребивавали в постижение на единство и поправяне.

С тези намерения ние трябва да се обръщаме към книгата “Зоар”.

От урока по книгата “Зоар”. Предисловие, 181.2010

[26932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →