Човечеството като цяло и в частност всеки човек, могат да бъдат разделени на три типа желания.

1. Безразличен към духовното, остава на животинско ниво, съобразявайки се само с околните, за да намери най-удобния и приятен за себе си формат на взаимоотношения. Не отива по-далече от формата „аз – обкръжението”.

2. Религиозен – вярва в наградата за “добрите”, по негово мнение, дела. Вероисповеданието и жизнената философия могат да бъдат всякакви: един се страхува от  полицията, друг – от  Твореца.

Съответно, единият търси награда от обкръжението, а другият добавя към това още и награда от бъдещия свят. Така или иначе, всички те са получатели на отплата: всеки определя за себе си оптималното за дадения момент възнаграждение.

Тези хора въобще нямат намерение да се поправят и затова нямат отношение към Твореца. Те просто използват метода на самоуспокояването, разчитайки на бъдещия свят в замяна на определени действия в този свят.

Заради голямата награда след смъртта, която, както са ги научили, чака достойните, те са готови да платят и да изтърпят множество лишения в този свят, даже да отидат на смърт – само и само след миг да се насладят в райската градина.

3. Кабалистът разбира, че всичко посочено по-горе е лъжа, че не действа, че принципът: ”направи и получи награда” не действа във взаимоотношенията с Твореца, а и не издържа проверката на реалността, на историята.

На този етап човек достига до  по- висша равносметка, желаейки да постигне смисъла на живота си. За него вече не е така важно възнаграждението и наказанието ( сладко/ горчиво) – той иска да се добере до истината ( истина/лъжа).

Нека той да страда, нека да не получи нищо, но истината за него е самата награда. Тогава човек се проверява не чрез напълването, не чрез сладостните и горчиви усещания, а чрез истината и лъжата.

От урока по статията на Рабаш, 03.11.2010

[25776]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →