Намираме се в този свят в особено състояние, създадено от разпространяването на светлината отгоре надолу. От светлината са създадени всички съсъди-желания, а ние сме части на цялата тази реалност – единствената, която притежава свобода на волята да промени това състояние и цялата природа, цялото творение.

Цялата природа ни е дадена такава, за да я използваме и да се издигнем до висотата на Твореца. Затова, няма вече какво да чакаме свише, и ако закъсняваме с реализирането на тези етапи, на които вече е трябвало да се променим, то ние ги усещаме като страдания.

Натискът от страна на природата през цялото време нараства, защото в нея е включен специален двигател на развитие – различни светлини, постоянно слизащи отгоре и проявяващи се с все по-голяма сила, пробуждайки в нас все по-големи духовни гени – решимот. Защото поправянето става от по-лесното, към все по-трудното.

Но ако закъсняваме и не поправяме пробуждащите се днес в нас решимот, то този дълг се натрупва за утре и закъснението, разликата се увеличава до две решимот – днешното и утрешното. А вдругиден – тя ще бъде вече тройна и от увеличаването на тези непоправени решимот, ние усещаме страдания – разликата между нас и светлината.

Вместо да преодолеем този разрив и да се уподобим на светлината, съединявайки се с нея и ставайки една обща система, за да я разберем, да я почувстваме и да се напълним с нея, участвайки във всички нейни действия, ние заставаме против нея и все повече увеличаваме своята противоположност.

Точно тази противоположност се усеща в нас като страдание, защото нашето желание за наслаждаване иска светлина! Макар да не осъзнаваме какво искаме, ние стоим пред нещо, което ни е необходимо, а не го получаваме. Това се усеща под формата на всякакъв вид страдания.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25374]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята | Add Comment →