“Пустинята”, в която излизам от егоистичното робство е всъщност групата. Тъй като намирайки се във взаимно отдаване и наслаждавайки се от това, че отдавам на всички – това за мен е истинската «пустиня» и «оскъдния хляб» (питки, маца).

Ако можех да получавам егоистично наслаждение от отдаването, аз с радост бих отдавал, за да получавам! Но да отдавам «заради отдаването» без всякаква корист, не мога.

Не съм способен на такова действие, не мога да мръдна пръста си «с енергията на отдаване». Не получавам никакво подхранване, нима двигателя може да работи без гориво, без електричество?!

Егоистичното получаване ми дава огромна енергия от всякакъв вид: калории, джаули, ватове. А отдаването нищо не дава! Движа си ръката заради получаването, но веднага щом открия, какво е това отдаването – аз застивам и не мога да се движа по нататък.

В този момент, когато по средата на действието узная, че то е поради отдаване – аз замирам, застивам… и нищо не мога да направя. Могат да ми викат: «Е, направи го, остана още едва едва…!» – но аз нямам сили.

Затова не можем от своя Египет да видим красотата на духовния свят и да го пожелаем. Само групата ни внушава колко важно е духовното – тя мами егоизма ни, уверява го, че в духовния свят ще му бъде по-добре.

И доколкото всички ние сме вътрешно свързани и си влияем един на друг, аз приемам тази измама – така, както до тогава мен са ме мамели с наслаждения от този свят, действайки чрез гордостта ми, сладострастието и честолюбието.

И аз изведнъж започвам да желая духовното толкова много, че съм готов да захвърля всички егоистични придобивки, «цветущите градове Питом и Рамес», пълните котли с риба и месо и да бягам в пустинята, с една торбичка брашно на гърба.

Затова цялата ни работа се състои в това, да внушим един на друг, че духовния свят е най-доброто, което може да съществува! Макар по отношение на днешните ни егоистични желания това да е абсолютна пустиня и обикновен хляб.

И за това не трябва да се отчайваме от състоянията на падение – тъй като това е истинското ни състояние, което трябва да бъде преди пробива! От една страна аз реално оценям ситуацията и разбирам, че не желая да отдавам, аз ненавиждам това и не го приемам.

Едновременно с това, то е толкова важно, че каквото и да става, искам да го постигна и смятам живота без духовното по-лош от смъртта! Такова отношение ни внушава обществото.

От урока по статията “За Ехуд”, 31.10.2010

[25448]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →