Въпрос: Когато създаваме група, трябва да обръщаме внимание на външните неща сякаш се грижим за бебе. Как да не загубим вътрешното усещане по време на този процес?

Отговор: Всяка група се сблъсква с този проблем и всички членове на групата задава този въпрос.

Живеем в свят на материални действия. Колко часа на ден прекарвам в задоволяване на естествените ни нужди като спане, ядене, къпане? Колко часа на ден трябва да работя, да изпълнявам задълженията в къщи и т.н.? И колко време ми остава за себе си и за моето духовно напредване? Може би ми остават един – два часа на ден, ако успея да се отделя някак от всичко останало.

Така е устроен нашият живот. Кой го е устроил така? Може ли Творецът наистина? Защо Той ни е направил с влечение към това материално, животинско съществуване? Защо не ни е направил като ангели, необременени от грижи за нашите тела, дом и деца, така че единственото нещо, което трябва да правим е да  изградим връзки един с друг?

Все пак, в действителността всичко е различно. Каквато и работа да извършваме, дори работа, която не е свързана с групата, е чиста духовна работа. Ние просто не знаем за нея и не я разбираме. Изпълнявайки отговорностите на служител, на семеен човек, на гражданин и т.н., аз се поправям. Аз може да не виждам как точно го правя, но въпреки всичко, това е така.

Позволено ми е да посветя на духовното само малка част от живота си. Извършвайки поправянето, ако вместо да уча, работя върху организирането живота на групата, така аз подкрепям и подсилвам връзката в нашата обща система.

Разбира се, не може да забравим за това, че бремето е справедливо разпределено между нас. И по-общо казано, това е обширна тема, към която обезателно ще се върнем.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25275]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →