За да сте подготвени за мен!

каббалист Михаэль ЛайтманТворецът не може да ни сътвори съвършени, подобни на себе си. Само ние, със собствените си усилия, сме длъжни да стимулираме своето поетапно развитие, чак до Неговата степен.

Очакванията на Твореца са постоянни – той непрекъснато чака от нас опити да се уподобим Нему, както детето в нашия свят иска да стане възрастен.

Цялото творение е устремено към финалното състояние, цялото творение е подготовка за него. Всичко, през което преминаваме, е призвано да ни подготви за разкритието.

Какво ще разкрием? Мястото, в което винаги се намираме заедно със светлината, което е скрито от нас, от нашите неизправени свойства. Ние като че ли разсейваме мъглата в мястото, на което и сега се намираме.

Ние никъде не сме излизали от него, и Творецът от него никъде не е изчезвал, ние просто сме загубили възможността да Го усещаме. Той е изчезнал от нашите усещания, „стопил се е във въздуха”…

А сега ние сами се подготвяме за това да Го усещаме – постепенно усвоявайки в себе си свойството отдаване и по този начин извиквайки появата на Неговия образ „от мъглата”.

Нашето спускане надолу, от Безкрайността, в нашия свят, и връщането обратно в нея – това е подготовката за края на изправянето (гмар тикун) на нашите органи на чувствата, за да усетим Твореца.

 

От подготовката зависи всичко. Да вземем, например, изявата на филхармоничен оркестър.

Неподготвеният слушател просто не разбира къде е попаднал. Той се е надявал на нещо интересно, донесъл си е пакет с чипс и бутилка кока-кола – но вместо очакваното представление е получил… „симфония си бемол”.

А до него седи изкушен ценител, който с вълнение и възторг изживява всяка нота. Единият изпитва гама от незабравими чувства, а на другият му пречи да заспи единствено собственото му раздразнение. Всичко зависи от подготовката. Подготвеният се наслаждава, неподготвеният страда.

Ако ние изпитваме лошо усещане, слушайки за присъединяването към абсолютното добро, то е единствено защото не сме се подготвили достатъчно.

И затова сега, преди Конгреса, ние сме длъжни да се грижим единствено за подготовката. А подготовката това е обединение. Слепвайки частите на общото кли, ние ще усетим в него резултатите от усилията си.

Все едно Творецът ни дава ласкав отзив – и ние трябва много сериозно да се отнесем към него. Цялата основа ние строим в себе си, а от Негова страна няма да последват изменения – защото Безкрайността е неизменна. И така, ще съумеем ли да усетим онова, което вече съществува?

В крайна сметка ние трябва да отворим сърцето си, т.е. правилното желание, устремено към взаимно отдаване. Да се надяваме, че в близките дни ще достигнем това.

От урока върху писмото на Рабаш, 07.11.2010

[26153]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: