„И децата се бореха заедно в нея” (Тора, Берашит, 25:22). Това се отнася до намеренията. Творецът е създал желанието за наслаждение, и нищо в него не се е променило.

Но, за да ни помогнат да станем независими, желанието за наслаждение е било скрито от нас. То се разкрива в нас (въпреки усещането, че се случва пред нас) доколкото сме способни да се справим с него.

„Да се справим с желанието”  означава да заместим Есав  – егоистично намерение, което произлиза от лошо обкръжение, с Яков – алтруистично намерение, което се създава в добро обкръжение. Единственият ни избор е да изберем  правилното обкръжение. Желанието остава.

За да поправя, да речем, 10 грама егоистично желание, което се проявява в мен, аз използвам всякакви лекарства, които са ми дадени свише. Преминавам от лошото обкръжение към доброто, и по този начин излагам себе си на влиянието на групата, книгите и учителя, докато те не се превърнат в Твореца за мен. С други думи, виждам Висшата сила зад тях, и започвам да разбирам, че няма никой освен Него.

Благодарение на обкръжението и способността ми да видя Твореца чрез него, аз мога да изменя намерението си. Преди това съм получавал и отдавал заради получаване, но сега мога да направя съкращение (цимцум) на моето намерение, което означава, че мога също да го приложа и на желанието, което „действа под” това намерение. С помощта на светлината, започвам да отдавам заради отдаване, а в последствие мога да получавам заради отдаване.

Всяко желание е с две намерения: да получава заради себе си или да отдава на приятелите. Това е причината за борбата, и решаващата роля в нея е дадена на обкръжението. Как Есав или Яков се пробуждат  в мен? Моите намерения са заради получаване или заради отдаване ? И двете се борят в човека за едно желание, „бореха се в него”.

От урока по статия на Рабаш, 1.11.2010

[25547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →