Предисловие към книгата „Зоар”, „Нощта на невестата”: „Когато се съединили заедно Зеир Анпин и Малхут, и Малхут вижда мъжа си.

Защото няма да може тя да види своя мъж, докато не се съберат всички те. И зависят те един от друг”.

Малхут включва в себе си всички души. Без тях, тя е само една точка в света Ацилут, точка на Кетер, не притежаваща нищо свое.

Отдолу, в света БЕА се намират разбитите души – с други думи, аз и групата. Аз искам да се обединя с другарите си и моето желание се издига в Малхут, оттам – в Зеир Анпин, а оттам – още по-високо, към Безкрайността (Ейн Соф).

По такъв начин, единственото, което постъпва в Малхут, е моето желание да се включа в групата, когато със сила се тласкам към нея.

Аз искам това все по-силно и само такъв натиск се издига нагоре, за да се включи в Малхут де-Ацилут. Само той представлява МАН – истинската молитва за поправяне.

От урока по „Предисловие към книгата „Зоар””, 15.11.2010

[26560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →