Независимо дали искаме или не, трябва да се научим как да станем подобни на Твореца, да се приближим до Него, и да бъдем като Него. Творецът е висшата сила на природата и тя действа навсякъде в по-нисшата като влияе на всичките ù части.

Някога Творецът е разбил творението на части по съшия начин, както нашият свят е бил създаден като следствие от Големия взрив, когато една малка висша искра пробила тук, взривила се и създала цялата ни вселена. По същия начин Творецът е създал всички духовни светове чрез спускането на светлината по целия път до нашия свят.

А сега противоположна, поправяща сила, започва да събира всички тези части в духовното пространство, и ние не можем да избегнем това. Да се противопоставяме на тази връзка е като да се борим със силите на природата; това само ще ни донесе страдание, докато не се предадем.

Ако се съпротивляваме, ще предизвикаме огромно страдание и не само обичайните проблеми със семейството, живота или здравето, а ужасяващи епидемии, екологични катастрофи и дори атомни войни, както Баал Сулам е писал за това. Всичко зависи само от нашето съпротивление и нежеланието ни постоянно да следваме силата на поправяне, за да сме в по-голямо съответствие.

Всичко това се случва в съответствие с точно определена програма. Когато напредваме спрямо нея, ние се чувстваме добре и комфортно. Когато ускоряваме реализацията на тази програма и искаме да я изпреварим, се чувстваме дори по-добре, защото привличаме Твореца с нашите действия и Го принуждаваме да прави дори повече, като пришпорва природата, както е казано: „Тези, които се стремят към Твореца, ускоряват времето.”

Но когато изостанем, страданието и проблемите се увеличават според степента на нашето закъснение, защото те се стремят да ни тласкат да се развиваме. И това не е защото Творецът иска да ни накаже, а това е начинът, по който всичко действа според закона на природата!

Няма нищо освен законите на природата, които можем да разберем и да видим как ни тласкат сякаш в поле от сили. Колкото повече се отдалечавам или приближавам до мястото на баланс, силата на полето (неговата интензивност) ми влияе пропорционално на квадрата на разстоянието, тъй като тя се стреми да ме върне в баланс. Например, аз се отдалечавам с една мярка и натиска на силата се удвоява; отдалечавам се с две мерки и натискът става четири пъти по-голям.

Трябва да разбера, че най-малкото ми движение, малка стъпка назад, веднага привлича огромни сили на страдание. Това е така, защото всяко поле – дали е полето на светлината, магнитното поле или гравитационното поле винаги действа на квадрат. Духовното поле действа по същия начин. Законите на Твореца са неизменни.

Написано е, че праведникът плаща двойно. Затова дори и леко отклонение в някоя от страните причинява голямо въздействие: позитивно или негативно.

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26182]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →