Да се изкачим на първото стъпало

В духовното, ако не отидеш до края, значи  не работиш с цялото си желание.

И тогава, това изобщо не се отнася към твоя духовен напредък. Но ти дори не знаеш, къде е този край – максимум. Можеш само да си го представиш.

И ето, ние стигнахме до състояние, в което пожелахме изцяло да открием духовния свят – всичко, което бихме могли само да си представим. С такова максимално намерение дойдохме  на конгреса. Само това желаехме и не по-малко от него – да се „разтворят небесата“.

И какво ни се разкри, вместо това?  Доколко вътрешно не сме способни да се приближим дори на йота до него! Ние не можем да приемем необходимостта да се обединим, да отменим себе си.

Щом стана дума за връзката между нас, за вътрешната работа, която тррябва да извършим,  изведнъж настъпи охлаждане на желанието ни. Ние не сме готови да постигнем духовния свят на такава цена!

Тоест грешно сме разбирали висшия свят, не сме го осъзнавали като свойството отдаване, над нашия егоизъм.

Но почувствахме тази необходимост. След трите дни, изпълнени с  много вътрешни действия, ние излязохме разочаровани.

И разочарованието е от това, че не сме способни, не желаем да постигнем истински духовното. Ние желаем да останем в своето определение  за духовното, просто като хубаво, вечно и приятно в нашите сегашни (егоистични) желания.

А какво открихме? Лявата линия, своето зло начало – това, че искаме да получим духовното в своите егоистични желания, както и в материалния свят.

Защо не получихме? Ами в духовното не трябва да получаваш нищо – то е отворено. Ако искаш да отдаваш, моля – всичко е разрешено, всичко е възможно. Никой няма да го открадне.

С други думи, вътре в своето его открихме, че нашето определение за духовното е било погрешно. Това ще ни се разкрива на всичките 125 стъпала!

И сега виждаме, че нашата природа е противоположна на духовната, че не сме способни и не можем да я постигнем, и че ни е останала единствена възможност – само да се обърнем към Твореца, само да Го молим. Това вече е дясната линия. Ние трябва да се издигнем над себе си. И от това ще възникне средната линия.

Но ние извършихме голяма работа – отчаянието, което ни обхвана, мъката,   безизходицата се разкриха  в нас, като неспособност да постигнем духовния свят в нашите егоистични желания.

Тъй като всъщност, ние молихме духовното да се разкрие именно в тях, а не в отдаващите желания. И сега, след осъзнаване на злото, ние ще преминем в дясната линия, ще се поправим и ще постигнем средната линия.

Ето защо, това, което направихме на конгреса е огромно постижение – то вече наистина е началото на духовния път.  Такова нещо, в такива мащаби, в големия егоизъм на последното поколение – не се е случвало никога.

За това Баал аСулам пише: „Аз се радвам на разкриващите се грешници, защото причината за това е „светостта на  деня“”.

Огромна светлина трябваше да се излее свише, за да ни покаже, доколко не желаем, не сме способни, доколко сме противоположни на духовното, до каква степен не искаме да мислим за съединение и любов между нас.

Именно това е „светостта на деня“, тъй като ние се обединихме заедно в нещо, защото все пак, пожелахме да се извисим духовно.

Разкри ни се стъпалото, желанието, над което ние всъщност трябва да се издигнем. Но засега не можем, още не сме способни, но сме длъжни да го направим, за да се издигнем на първото стъпало на духовната стълба.

Ето защо, аз съм много доволен от резултатите на конгреса и много се надявам в близко бъдеще вече да разкрием трите линии, както и средната линия.

От програмата „Седмична глава“, 12.11.2010

[26442]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: