Добрите и лошите състояния не се определят от това, доколко приятни ги усещам за себе си.

Състоянията могат да бъдат добри и лоши – или относно усещането, или от гледната точка на истината и лъжата.

И всеки човек, който започва да развива своя духовен ген ( искрата, „решимо”) усеща всяко състояние двояко.

Относно своето желание, той го усеща като „сладко” или като „горчиво”, тъй като желанието – това е животно, просто материал. Но, относно духовната искра, усеща своето състояние като истина или лъжа.

По-нататък всичко зависи от това, доколко за нас е по-важна истината или горчивината, едното – повече, другото – по-малко. Ние се издигаме в зависимост от това  – доколкото можем да изтърпим горчивината заради истината.

Да допуснем, че днес може да ми дадат 10 кг. горчивина, а аз все пак ще се държа за истината – означава, че съм готов да отида. А утре ще бъда готов да изтърпя дори 15 кг. горчивина.

Горчивината – това означава, че тя е против моята природа, желанието да се насладя, както се случи на последния конгрес, когато опитахме да се съединим и се изплашихме: „Само не това!”.

Но ако знаем, че в това съединяване е истината и искаме да се издигнем над своята горчивина, то следващия път това ще се получи при нас! Ние вече ще можем да направим равносметката съгласно истината и лъжата.

И макар, че не съм готов да се съединя, и ми е болно и страшно да разбия своето его и да се издигна над него, но аз виждам, че то е лъжа и го ненавиждам. Аз повече не мога да оставам в него!

Сега нямаме още тази ненавист, но тя ще се появи – и тогава ние ще разбием нечистата черупка („клипа” ) и ще преминем нататък. За това е необходимо само време.

От урока по статията ”Същността на религията и нейната цел”, 17.11.2010

[26837]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →