В духовното – през този свят

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.470: „…Както е казано: Защото, изтривайки, Аз ще отстраня паметта за Амалек от поднебесната”. Изтривайки” – това е отгоре, отстраня” – долу, „паметта” – т.е. паметта горе и долу.

„Горе“ и „долу“ не се отнася за нашия свят. Тъй като нашият свят не подлежи на поправяне – в него няма какво да се поправя.

Светът, в който живеем обикновения си живот, в тела, като всички останали хора – докато в нас се пробуди точката в сърцето и влезем в група, за да се свържем с духовното – няма никакво отношение към поправянето и духовния свят.

Става дума за желание, което започва от точката в сърцето, а после се включва в група, тоест събира се с други точки в сърцата, които е необходимо да съединим заедно.

„Зоар”  говори само за това. А останалата действителност, която виждаме наоколо не подлежи на поправяне и няма отношение към духовното.

Сега виждаме пред себе си огромен материален свят, но в духовното той не существува. Той ни е даден само, за да можем от него и нататък да започнем  духовния си живот.

По отношение на духовното, нашият свят не съществува. Това е някаква въображаема реалност, от която можем самостоятелно и независимо да влезем в духовното.

Творецът ни дава точка в сърцето, чрез която напредваме. Ако сега можехме да прекараме нашето състояние през специален филтър, пропускащ само онова, което наистина е свързано с духовното – с истинския, а не с въображаем свят – само тогава точките в сърцата биха преминали през него.

А всичко останало щеше да бъде погълнато от филтъра и би пропаднало, тъй като то просто не съществува.

Тоест въображаемата реалност на този свят е предназначена само, за да можем от нея и нататък да започнем да влизаме в духовния свят с нашите точки в сърцата.

Макар, че сме задължени да живеем в тази въображаема действителност, докато не съединим всички точки в сърцата в една духовна реалност, до пълното поправяне (Гмар Тикун). Тогава въображаемата картина на нашия свят ще изчезне.

А дотогава, нашият свят няма да изчезне, тъй като във всяко действие на поправянето – до последното, ние все пак трябва да съществуваме във въображаемата картина на нашия свят, защото всеки път започваме новото поправяне от този свят.

Казано е за раби Шимон, автора на книгата „Зоар”, че преди своето последно поправяне, той е усетил себе си като „Шимон от пазара“. Тоест  паднал е до този свят  и е чувствал, че съществува само в него. А от него и нататък, и той вече  извършва последното, най-високо поправяне”

И затова въображаемата действителност, която наричаме „наш свят“, е много важна, защото ни дава чувството за откъснатост от духовното.

Именно поради тази откъснатост, започвайки всеки път да поправяме още една порция на разкриващото се в нас непоправено желание, ние го поправяме самостоятелно и независимо – от този свят, несъществуващ в духовното, от „нищото“.

Затова, този свят е много важен. И затова казваме, че човек е длъжен да живее по нормален начин в този свят, във всички негови системи – да има работа, семейство, да се учи, да прави всичко, което трябва.

Без това, той няма да бъде устроен по подобие на духовното и няма да може да поправи себе си – правилно да влезе в духовния свят.

От урок по  книгата „Зоар”, 15.11.2010

[26572]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: