В духовното – през този свят
„Зоар”, глава „Бешалах“, п.470: „…Както е казано: „Защото, изтривайки, Аз ще отстраня паметта за Амалек от поднебесната”. „Изтривайки” – това е отгоре, „отстраня” – долу, „паметта” – т.е. паметта горе и долу.”
„Горе“ и „долу“ не се отнася за нашия свят. Тъй като нашият свят не подлежи на поправяне – в него няма какво да се поправя.
Светът, в който живеем обикновения си живот, в тела, като всички останали хора – докато в нас се пробуди точката в сърцето и влезем в група, за да се свържем с духовното – няма никакво отношение към поправянето и духовния свят.
Става дума за желание, което започва от точката в сърцето, а после се включва в група, тоест събира се с други точки в сърцата, които е необходимо да съединим заедно.
„Зоар” говори само за това. А останалата действителност, която виждаме наоколо не подлежи на поправяне и няма отношение към духовното.
Сега виждаме пред себе си огромен материален свят, но в духовното той не существува. Той ни е даден само, за да можем от него и нататък да започнем духовния си живот.
По отношение на духовното, нашият свят не съществува. Това е някаква въображаема реалност, от която можем самостоятелно и независимо да влезем в духовното.
Творецът ни дава точка в сърцето, чрез която напредваме. Ако сега можехме да прекараме нашето състояние през специален филтър, пропускащ само онова, което наистина е свързано с духовното – с истинския, а не с въображаем свят – само тогава точките в сърцата биха преминали през него.
А всичко останало щеше да бъде погълнато от филтъра и би пропаднало, тъй като то просто не съществува.
Тоест въображаемата реалност на този свят е предназначена само, за да можем от нея и нататък да започнем да влизаме в духовния свят с нашите точки в сърцата.
Макар, че сме задължени да живеем в тази въображаема действителност, докато не съединим всички точки в сърцата в една духовна реалност, до пълното поправяне (Гмар Тикун). Тогава въображаемата картина на нашия свят ще изчезне.
А дотогава, нашият свят няма да изчезне, тъй като във всяко действие на поправянето – до последното, ние все пак трябва да съществуваме във въображаемата картина на нашия свят, защото всеки път започваме новото поправяне от този свят.
Казано е за раби Шимон, автора на книгата „Зоар”, че преди своето последно поправяне, той е усетил себе си като „Шимон от пазара“. Тоест паднал е до този свят и е чувствал, че съществува само в него. А от него и нататък, и той вече извършва последното, най-високо поправяне”
И затова въображаемата действителност, която наричаме „наш свят“, е много важна, защото ни дава чувството за откъснатост от духовното.
Именно поради тази откъснатост, започвайки всеки път да поправяме още една порция на разкриващото се в нас непоправено желание, ние го поправяме самостоятелно и независимо – от този свят, несъществуващ в духовното, от „нищото“.
Затова, този свят е много важен. И затова казваме, че човек е длъжен да живее по нормален начин в този свят, във всички негови системи – да има работа, семейство, да се учи, да прави всичко, което трябва.
Без това, той няма да бъде устроен по подобие на духовното и няма да може да поправи себе си – правилно да влезе в духовния свят.
От урок по книгата „Зоар”, 15.11.2010
[26572]
Дискусия | Share Feedback | Ask a question
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Laitman.com Коментари RSS Feed