Нашият основен проблем се състои в това, че недооценяваме силата на мисълта. Необходима е вътрешна концентрация към обединение в единна мрежа, където всички сме заедно. Там ще намерим същността на Тора, методиката, нейната вътрешна сила.

Този момент още не е достатъчно изявен, недостатъчно оценен и важен в очите ни. Не му отделяме внимание.

Материалите ги знаете така, че нямате равни. Предприемат се множество действия. Обаче у всеки не достига вътрешна концентрация навътре към себе си.

Защото аз не се обединявам с тази група, която виждам с очите си. Аз се съединявам с общия стремеж към взаимност, към взаимовключеност, към отдаване.

Това прилича на „облак” духовна енергия между нас. Него трябва да търсим, към него трябва да се стремим.

Аз не се ровя в другаря си, опитвайки се да напипам неговата точка в сърцето. Тя се проявява в самия мен – тук аз намирам вътрешната същност на групата.

Всичко се прояснява в мисълта и именно мислената концентрация не ни достига. В ежедневието тя отсъства или е недостатъчна.

Ние съдим по външните действия, а това е неправилен критерий. Потапяйки се по-дълбоко, аз мислено се концентрирам върху това, което трябва да ми разкрие вътрешната връзка – да се разкрие като някакъв замисъл, желание, система, в която живея.

Затова кабала се нарича вътрешна наука. Баал аСулам много пише за разума, за разсъдъчния анализ. Именно по пътя на мислената концентрация ние идваме до вътрешната яснота.

И въпросът тук не е в това колко някой е умен, а в това колко той се старае. Нашите усилия трябва да се съсредоточат върху това вътрешно търсене.

Общото поле на нашето желание се намира между нас, в нас. Нека то е скрито, но то е там. По пътя отгоре надолу всичко вече е подготвено и сега аз трябва да го разкрия, движейки се отдолу нагоре.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25402]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →