Въпрос: През вторият ден от конгреса у мен се появи усещане, че всички хора, всички „точки” – като че ли са в мен и аз действително мога да ги обичам „като самия себе си”, защото ги усещам като част от мен. Правилно ли е да усещам цялата група вътре в себе си?

Отговор: Именно такова начало е и началото на формиране на мястото, в което след това се разкрива свойството отдаване, наречено „Творец”.

Въпрос: Аз бях свидетел на това как на конгреса момчетата напълно отдаваха себе си в работата. А нужни ли са ни толкова външни действия, може би те всъщност ни отвличат от истинската цел? Защото намекът на истината в тях очевидно е много слаб?

Отговор: Възможно е да трябва работата да бъде разпределена по-равномерно, но е несъмнено, че ние трябва сами да се обслужваме.

Въпрос: Вие говорите за това, че проблемът е там, че ние се опитваме сами да преминем махсом, а само светлината може да направи това. Към кого сме способни да се обръщаме в тази молба-молитва – към групата, обкръжението, защото вие сте ни казвали, че именно там ще се разкрие Той?

Отговор: Към Твореца, силата на отдаване, която се крие в групата.

Въпрос: И, да предположим, ние започнем да усещаме ненавист към другарите. Но как да различим тази, да кажем „божествена” ненавист, препятстваща съединението на разбитите съсъди, и простата ненавист, която е генерирана от лош характер или произтичаща от психически разстройства?

Отговор: Ако човек е полагал усилия за връзка с другарите, за да разкрие Твореца в нея, то при силно съвместно усилие той ще открие ненавист към задължението да се обедини.

Така е казано, всъщност, и в книгата Зоар. А ако не е полагал усилия в опити за обединение, то няма да почувства и истинска ненавист.

[27457]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →