Творението трябва да се уподоби на Твореца по свойства, да се повдигне на Неговото ниво, за да бъдат на степента на вечността и съвършенството.

За това Творецът дава на творението разбито състояние. Така както даваме на детето разбит конструктор, лего, за да го събере, достигайки нивото на създателя на играта.

Нашата история е започнала в света на безкрайността, където Творецът ни е създал като единна душа, единно желание. След това я е разбил и ние сме длъжни да приведем разбитото желание, егоистично отблъскващо се от своите части, към общото желание, към подобие на Твореца.

Самият Творец е Даващ. От една страна, Той е създал противоположно на Себе си желание да получава, а от друга страна, му е предоставил възможност да придобие свойството отдаване. Тогава то ще стане желание да получава за да отдава, като по този начин творението точно ще се уподоби на Твореца.

Творението само трябва да придобие това поправяне, това намерение за отдаване и тогава ще разбере цялото мироздание. Ето защо от света на Безкрайността, от състоянието на съвършенство и подобие на Твореца ние сме се спуснали в нашия свят.

Това може да бъде сравнено с разделяне на цялостна картина на отделни късчета мозайка, които се смесват и идват до пълен безпорядък, противоположен на изначалното състояние. Така ние се оказваме в най-ниската точка – в този свят.

В Безкрайността желанието е било общо, съгласувано с всички свои части и е действало като едно цяло. Сега тази система се е разбила на огромно множество късчета, които са объркани, потънали в тъмнина, не разбиращи случващото се и са отчуждени едно от друго. Става дума за нас, в този свят.

Оттук ние сме длъжни отново да се повдигнем и да придобием съвършенството на Безкрайността, да съберем свой «конструктор», така че всички души да се съберат в една. Тази работа се нарича «работа на Твореца», тъй като по този начин ние ставаме подобни на Него – глобалната, интегралната сила на природата.

Достигаме поетапно егоистично развитие в нашия свят, докато не се доберем до етапа на развитие на човека в себе си. Тогава природата започва да оказва натиск, за да ни принуди да тръгнем към обединение и да съберем «мозайката». Настъпва период на съзнателно участие в процеса, подготовка към подем назад към Безкрайността.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 08.09.2010

[27094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment →